Том Клэнси - Червеният заек

— Добре ли си го обмислил? — попита Александров, отпивайки нова глътка.

— Изпипваме всички подробности, както се полага за операция като тази. Сигурността трябва да е на ниво, Михаил Евгениевич.

— Предполагам, че е така, Юрий, но рискът от провал…

— Миша, във всяко нещо на света има риск. Важното е операцията да не води до нас. Това може да гарантираме. Ако не друго, едно сериозно раняване ще отслаби ентусиазма на Карол да ни причинява неприятности, не е ли така?

— Би трябвало…

— А петдесет на сто провал означава петдесет на сто успех — напомни Андропов на своя гост.

— Тогава ще те подкрепя. Леонид Илич също ще кандиса. Колко дълго ще отнеме след това подготовката?

— Около месец или шест седмици.

— Толкова бързо?

Партийните дела рядко се придвижваха с такава скорост.

— Какъв е смисълът да се захващаме с подобна „акция за екзекуция“, както я наричат американците, ако ще се мотаем дълго. Трябва да действаме светкавично, за да прекратим по-нататъшните политически интриги на този човек срещу нас.

— Кой ще заеме местото му?

— Някой италианец, предполагам. Избирането му беше голямо отклонение от практиката. Със смъртта му италианците вероятно ще се върнат към традицията — предположи Андропов.

Това накара госта му да се захили.

— Да, толкова са предвидими тия религиозни фанатици.

— Значи утре ще поставя въпроса за операцията и ти ще ме подкрепиш? — Андропов искаше съвсем ясен отговор.

— Да, Юрий Владимирович. Можеш да разчиташ на подкрепата ми. А ти ще ме подкрепиш за мястото на Суслов.

— Утре, другарю — обеща Андропов.

Този път часовникът звънна и събуди и двамата. Ед ФОЛИ стана и се отправи към банята, бързо я освободи за жена си, след което отиде в стаята на Еди да го събуди, а Мери Пат се захвана да приготвя закуската. Синът им веднага включи телевизора. Както по целия свят, и тук сутрин имаха предаване за гимнастика, която се водеше от жена с впечатляваща физика. Изглеждаше в състояние да се пребори с курсантите от школата за рейнджъри във Форт Бенинг, щата Джорджия. Тъй като Еди беше гледал сутрешната гимнастика с Линда Картър по кабела у дома, викна:

— Великанката-а-а!

Мери Пат беше на мнение, че русата коса на рускинята прилича на сноп слама, а Ед смяташе, че може да те заболи само като гледаш какво прави. При липсата на приличен вестник или спортна страница обаче не му оставаше нищо друго, освен да блее пред телевизора, докато синът му се кикотеше по време на цялото предаване за събуждане чрез потене. Излъчваха го на живо, забеляза главният агент. Това означаваше, че тая кучка, която и да беше тя, е трябвало да стане в четири сутринта, а това вероятно беше и собствената й тренировка. Е, поне беше истинско. Сигурно мъжът й е десантчик от Червената армия, а тя му спуква гьона от бой, мислеше си Ед, докато чакаше сутрешните новини.

Започнаха в 6:20 ч. Номерът беше да ги чуеш, а след това да разгадаеш какво в действителност се бе случило в света — точно като у дома, каза си служителят на ЦРУ с характерното за ранното ставане кисело настроение. Добре поне, че в посолството щеше да прочете сутрешната сводка, изпращана по безопасния факс от Вашингтон за висшия дипломатически персонал. За американски гражданин пребиваването в Москва беше равносилно на живот в пустинята. Слава Богу, че имаха сателитна чиния в посолството и можеха да хващат Си Ен Ен и други телевизии. Така се чувстваха като нормални хора — почти.

Закуската беше като всяка друга. Малкият Еди обичаше овесени ядки. Млякото беше от Финландия, тъй като неговата майка нямаше вяра на местните бакалници, а и магазинът за чужденци в дипломатическия квартал беше много удобен. Ед и Мери Пат не разговаряха много по време на закуска в знак на уважение към бръмбарите в стените. Вкъщи никога не обсъждаха важни въпроси освен чрез писане на бележки, но никога не го правеха в присъствието на своя син, тъй като малките деца не можеха да пазят тайна. Без съмнение хората от КГБ, които ги следяха, се бяха отегчили от семейство Фоли, за което двамата полагаха големи усилия, като често вмъкваха в поведението си безцелни действия, за да изглеждат като обикновени американци. Но го правеха премерено, без да прекаляват. Бяха планирали всичко с най-големи подробности в Ленгли с помощта на беглец от Второ главно управление на КГБ.

Мери Пат беше приготвила дрехите на съпруга си върху леглото, включително зелената вратовръзка, която много отиваше на кафявия му костюм. Подобно на президента, Ед изглеждаше много добре в кафяво, смяташе жена му. Той отново щеше да облече шлифера си, без да го закопчава, за да пада свободно около тялото му, в случай че оня направеше опит да му пусне ново съобщение, а през целия ден сетивата му щяха да бъдат изострени.