Том Клэнси - Червеният заек

— Е — каза Хардинг, поглеждайки часовника си, — мисля, че служихме достатъчно на Нейно величество днес.

— Съгласен съм.

Райън стана и свали сакото си от закачалката. Този път смяташе да вземе метрото до спирка „Виктория“ и оттам да се прекачи на влака до вкъщи. Еднообразието започна да му писва. По-добре да беше наел къща в центъра на града и да си спести дългите пътувания, но пък така Сали нямаше да има къде да играе, а Кети много държеше на това. Още едно доказателство, че и той беше под чехъл, мислеше си Джак, докато отиваше към асансьора. Е, можеше да е и по-зле. Имаше готина жена, която да го удря с чехъла.

Полковник Бубовой се отби в посолството на път към къщи от летището. Очакваше го кратко съобщение, което той бързо разшифрова: щеше да работи чрез полковник Рождественски, което не го изненада. Алексей Николаевич беше домашният любимец на Андропов, а това вероятно не е толкова лоша работа, реши резидентът. Просто трябваше да угаждаш на шефа, а Юрий Владимирович съвсем не беше капризно копеле като Берия. Партийните другари може да са прекалено взискателни, но всеки, който е бил в Секретариата на партията, умееше да работи с хора. Епохата на Сталин си беше отишла.

И, така, очакваха от него да подготви убийството, напомни си Бубовой. Чудеше се как ли ще реагира Борис Строков. Строков беше професионалист и не се поддаваше на емоции. За него работата си беше работа. Но мащабите на това, което щяха да поискат от него, надхвърляше всичко, което беше вършил в Държавна сигурност. Дали ще се уплаши, или ще се настърви? Интересно. Българският му колега притежаваше хладнокръвие, което едновременно тревожеше и възхищаваше служителя на КГБ. Качествата, които той притежаваше, не бяха за изхвърляне. Щом Политбюро смяташе за необходимо този досаден поляк да бъде убит, той щеше да умре. Много жалко. И все пак, ако го направеха, нямаше ли да го пратят право в рая като свещеномъченик? Без съмнение това е тайното желание на всеки свещеник.

Бубовой се притесняваше само от политическите последици. Те щяха да са огромни, така че беше за предпочитане да бъде само странична фигура в операцията. Ако станеше провал, грешката нямаше да е негова. Че Строков беше най-подходящият за задачата, имайки предвид професионалните му качества, никой не можеше да отрече, та ако ще да търси под вола теле. Беше предупредил председателя, че един изстрел, колкото и отблизо да е, не може да е гарантирано смъртоносен. Трябваше да отбележи това в някоя паметна бележка, за да е сигурен, че е дал официална оценка за тънките места в операция 15-8-82-666. Ще го съчини сам и ще го изпрати чрез дипломатическата поща в Центъра. Ще остави и копие в сейфа си в кабинета, за да е сигурен, че си е вързал гащите.

За момента обаче не му оставаше нищо друго, освен да чака одобрението от Политбюро. Дали тези бабушки щяха да се съгласят? Това беше въпросът, върху чийто отговор той не би рискувал да залага. Брежнев беше изкуфял. Дали това щеше да го направи кръвожаден или предпазлив? Беше твърде трудна загадка за полковника. Говореше се, че Юрий Владимирович е безспорният му наследник. Ако е вярно, сега беше моментът да натрупа точки.

— Е, Михаил Евгениевич, ще ме подкрепиш ли утре? — попита Андропов, докато двамата си пийваха в апартамента му.

Александров гаврътна наведнъж скъпата кафява водка в чашата.

— Суслов няма да присъства утре. Разбрах, че бъбреците му са отказали и че му остават не повече от две седмици — каза изчакващият реда си идеолог, като постави ребром въпроса. — Ще ме подкрепиш ли за поста?

— Иска ли питане, Миша? — отговори председателят на Комитета за държавна сигурност. — Разбира се, че ще те подкрепя.

— Радвам се да го чуя. И така, какви са шансовете за успех на предлаганата операция?

— Петдесет на петдесет според моите хора. Ще използваме български офицер да я подготви, но по съображения за сигурност убиецът ще е турчин…

— Мюсюлманин с черен гъз? — попита остро Александров.

— Миша, какъвто и да е, ще е без значение, защото ще го ликвидираме според плана ни. Невъзможно е безопасно бягство при тази мисия. Затова не можем да използваме наш човек. Естеството на операцията ни поставя някои ограничения. Би било идеално, ако можехме да използваме обучен снайперист от нашите Спецназ например за стрелба от триста метра, но това ще е ясна следа, че убийството е подготвено от определена държава. Не, трябва да изглежда като постъпка на луд човек, както правят американците. Нали виждаш, че при всичките улики, с които разполагат американците, някои глупаци там продължават да обвиняват за убийството на Кенеди нас или Кастро. Не, уликите, които ще оставим, трябва да изключват наша намеса. Това ограничава оперативните методи. Мисля, че това е най-добрият план за нас.