Том Клэнси - Червеният заек

„Ще съобщим ли в Л[енгли]?“ — попита Мери Пат.

Той само поклати глава. „Твърде рано е за това.“

Кимна му в знак на съгласие. След това Мери Пат изимитира яздене на кон. Това означаваше преследване и че те най-после бяха в играта. Сякаш се притесняваше, че уменията й ще се изпарят, ако бездейства. „Нямаше такава опасност“ — помисли съпругът й. Беше готов да се обзаложи, че жена му е завършила енорийското училище без нито едно шляпване по задника, тъй като сестрите не са я хванали, когато върши бели…

Нито пък той, поне до този момент.

„Д[обре], ут[ре] ще е интере[сно]“ — каза й той и получи в отговор секси кимване.

През останалата част от вечерта беше много трудно да не мислят за това. Дори при тяхната обиграност идеята, че се отваря възможност да обработят агент от руския МЕРКУРИЙ, продължаваше да ги човърка. Това беше като теоретична възможност за последния в класирането да се изкачи на върха в заключителния кръг на световното по хокей — Реджи Джаксън Фоли срещу Господин Октомври.

Мамка му.

— Е, Саймън, какво знаем за нашия приятел?

— Не много, що се отнася до личния му живот — призна Хардинг. — Той е преди всичко партиец. Но с по-широки виждания, което, предполагам, е от председателския пост в КГБ. Говори се, че предпочитал западните напитки пред водката, че си падал по джаза, но това може да са умишлено разпространявани слухове от Центъра, за да изглежда по-приемлив за Запада, а не кръвожаден, по моето скромно мнение. Иначе е главорез. Партийното му досие не е на ангелче. В тази организация човек не се издига без лакти, а в повечето случаи най-високо стигат момчетата, които са стъпкали собствените си покровители. При тези ненормалници действат законите на Дарвин, Джак. Оцеляват най-добрите, а те доказват, че са най-добри, като се отървават от онези, които се заплаха за тях, или просто като мачкат хората, за да покажат своята безмилостност в областта, която са си избрали.

— Умен ли е? — попита Райън.

Хардинг си дръпна от лулата.

— Не е глупав. Има силно развит усет за човешката природа. Може да се каже, че е добър — дори превъзходен психолог.

— Не го сравняваш с някой от героите на Толстой или Чехов, предполагам — отбеляза Джак.

В края на краищата Саймън беше литератор. Хардинг отхвърли дори мисълта за това.

— Твърде елементарно. Не, хора като него не се срещат в книгите, тъй като писателите нямат чак такова въображение. В германската литература нямаше предвестник на Хитлер, Джак. Сталин явно е смятал себе си за новия Иван Грозни и Сергей Айзенщайн постигна това внушение във филмите си, но неща от този род са само за хора без въображение, които не могат да видят себеподобните си такива, каквито са, а ги сравняват с други, които смятат, че разбират. Не, Сталин е сложно и абсолютно неразгадаемо чудовище, освен ако не си психиатър. Аз не съм — напомни му Хардинг. — Не можеш да разчиташ, че ако ги разбираш, ще предвидиш постъпките им, защото такива хора действат по своя логика, поне аз така мисля.

— Понякога се питам дали да не въвлека Кети в тая работа.

— Защото е лекар ли? — попита Хардинг.

— Да, много я бива да разбира хората. Затова се сдобихме с оня доклад на докторите за Михаил Суслов. Никой от тях не беше психиатър — напомни Джак на своя колега.

— Както и да е, знаем твърде малко за личния живот на Андропов — призна Хардинг. — Досега на никого не е възлагано да се задълбае толкова. Ако стане генерален секретар, предполагам, че жена му ще се покаже публично. Във всеки случай, нямаме основание да смятаме, че е хомосексуалист, тъй като там са изключително нетолерантни към подобни отклонения, както знаеш. Някой от колегите му щеше да го е използвал срещу него, ако беше така, и щеше вече да е съсипал кариерата му. Не, по-вероятно е да не е женен.

„Да — помисли си Райън — ще звънна довечера на адмирала да го уведомя, че и британците не знаят нищо.“ Изпита странно разочарование, но беше донякъде предвидимо. Колкото и много да знаеха разузнавателните служби, дупките в информацията често изненадваха непосветените, но не и вътрешните хора. Райън бе още нов в играта и беше естествено да е изненадан и разочарован. Жененият мъж е свикнал да прави компромиси и да отстъпва почти за всичко на жена си, тъй като всеки женен мъж е малко или повече под чехъл, освен ако не е пълен изверг, но малцина хора спадат към тази категория. Още по-малко са онези, които се издигат в йерархията, ако не могат да се разбират с хората. Това беше в природата на човека, а дори Комунистическата партия на Съветския съюз не можеше да я промени въпреки всичките й приказки за Новия съветски човек, който се опитваха да изгради. „Това е абсолютно сигурно“, помисли Райън.