Том Клэнси - Червеният заек

— Може ли да се има доверие на българите? — запита Андропов с изненадваща нотка на безпокойство.

— Напълно, другарю председател. Отдавна си сътрудничим с тях на оперативно равнище, а те са професионалисти в този род неща — повече и от нас, уверявам ви. Имат по-богат опит и от нас. Когато някой трябва да умре, обикновено българи поемат задачата вместо нас.

— Да, другарят Рождественски ме информира. Досега не бях наясно с това.

— Вие, разбира се, можете да се срещнете с полковник Строков, ако пожелаете — предложи Бубовой.

Андропов поклати глава.

— По-добре е да не го правя.

— Както прецените, другарю председател.

Така е по-добре, помисли си Бубовой. Андропов беше партиен функционер и не беше свикнал да си цапа ръцете. Всички политици си приличаха — кръвожадни, но чистички, разчитаха на друг да им върши мръсната работа и да изпълнява гнусните им желания. Е, такава му беше работата, каза си полковникът, а тъй като благините бяха в ръцете на политиците, той трябваше да им играе по свирката, за да може да бърка в кацата с меда. Л той си падаше по сладостите на живота повече от всеки друг в Съветски съюз. В края на мисията можеше да му се уредят генералски пагони, хубав апартамент в Москва и дори скромна виличка на Ленинските възвишения. Щеше да се радва да се върне в Москва, а също и жена му. Ако цената за това беше смъртта на един чужденец, неудобен за страната му, толкова по-зле за чужденеца. Трябвало е да помисли по-внимателно кого може да засегне.

— Благодаря, че се отзовахте и ме запознахте с професионалната си оценка, другарю полковник. Ще поддържаме връзка.

Бубовой се изправи.

— Служа на Съветския съюз — каза той и се отправи към вратата.

Рождественски го чакаше в стаята на секретаря.

— Как мина, Иля?

— Не съм сигурен дали ми е позволено да отговоря — отвърна предпазливо той.

— Ако става дума за операция 666, тогава ти е позволено, Иля Фьодорович — увери го Рождественски и го изпрати през вратата до коридора.

— Е, тогава мога да ти кажа, че срещата мина добре, Алексей Николаич. Повече мога да ти кажа само с позволението на председателя.

Това можеше да е проверка дали ще си държи езика зад зъбите, откъде да е сигурен дали Рождественски му е приятел наистина.

— Казах му, че може да разчита на теб, Иля. Това може да се окаже от полза и за двама ни.

— Ние си изпълняваме задълженията, Алексей, както всички в тази сграда.

— Ще те изпратя до колата. Можеш да хванеш следобедния полет.

Няколко минути по-късно Рождественски се върна в кабинета на Андропов.

— Е? — попита председателят.

— Каза, че срещата е минала добре, но че няма да добави нито дума без ваше позволение. Иля Фьодорович е сериозен професионалист, другарю председател. Аз ли ще бъда вашият посредник за мисията?

— Да, ти, Алексей — потвърди Андропов. — Ще те уведомя, когато дойде времето. — Андропов усещаше, че не е нужно той лично да направлява операцията. Той беше мозъкът, а изпълнението щеше да остави на подчинените си. — Какво знаеш за онзи полковник Строков?

— Българинът ли? Той е известно име. Опитен разузнавач, в миналото е специализирал в операции за покушения. Има богат опит, а очевидно и Иля го познава отблизо.

— Как човек специализира в покушения? — попита председателят, явно незапознат с тази страна от работата на КГБ.

— В действителност длъжността му е друга, но ДС разполага с малка група служители, които имат богат опит. А неговият опит е най-богат. Оперативното му досие е безупречно. Ако не ме лъже паметта, лично е ликвидирал седем или осем души, които е трябвало да умрат — главно българи, мисля. Май че и един-двама турци, но не и западни граждани.

— Трудно ли е да се направи? — попита Андропов.

— Самият аз нямам опит — призна Рождественски. — Той не посмя да добави, че хич и не иска да има. — Онези, които казват, че главната им грижа е не самото изпълнение, а приключването на задачата, имат предвид, че трябва да се избегне полицейското разследване. Съвременните полицаи се справят доста ефективно с разследването на убийства. А в този случай трябва да се очаква най-енергично разследване.

— Бубовой иска онзи приятел Строков лично да участва в мисията и да елиминира убиеца веднага след стрелбата.

Рождественски кимна замислено.

— Звучи съвсем логично. Ние с вас, доколкото си спомням, също говорихме за това.

— Да — Андропов затвори очи за миг. Отново в главата му изплува образът. Така без съмнение щяха да се решат редица политически проблеми. — Да, следващата ми задача е да получа одобрението на Политбюро за мисията.