Том Клэнси - Червеният заек

— Между средни и високи по моя преценка. Агентът на ДС ще закара убиеца до съответното място, а след това ще го застреля веднага след като изпълни поръчката, след което ще избяга. По-рисковано е, отколкото изглежда. Убиецът ще бъде с пистолет вероятно, и то без заглушител. Вниманието на тълпата ще се привлече от гърмежа. Повечето хора ще се разбягат, но някои ще се нахвърлят с надеждата да хванат стрелеца. Дори да падне от безшумен изстрел в тила, хората пак ще се втурнат към него, а през това време нашият човек ще се измъкне в суматохата — обясни Бубовой, който съвсем ясно си представяше всичко. — Стрелбата с пистолет не е толкова проста работа, както изглежда във филмите. Да не забравяме, че на бойното поле на всеки убит се падат по двама-трима ранени. Нашият убиец ще се доближи на не повече от четири-пет метра. Това разстояние е достатъчно за професионалист, но нашият човек няма да е такъв. След това идва сложният въпрос с медицината. Ако не си прострелян в главата или в сърцето, един опитен хирург може да те измъкне от гроба. Така че, погледнато реалистично, шансът за успех на операцията е петдесет на петдесет. Естествено ще трябва да се вземат предвид и последиците от евентуален провал. Това е политически въпрос, другарю председател — заключи Бубовой, което означаваше, че при неуспех задникът му ще е спасен.

Същевременно той съзнаваше, че успешно изпълнение на задачата ще му донесе генералски звезди, а това за полковника беше приемлив залог с огромен потенциал за печалба и нищожен риск за загуба и се връзваше изцяло с неговия кариеризъм и патриотизъм.

— Много добре. Какво трябва да се направи?

— Преди всичко ДС се намира под пълен политически контрол. Секцията, която ръководи полковник Строков, работи с много малко писмени документи и е под прекия надзор на българското Политбюро. Така че ще е нужно политическо одобрение, което предполага одобрение и от нашето политическо ръководство. Българите няма да ни сътрудничат без официално искане от нашето правителство. От там нататък нещата са изцяло от оперативен характер.

— Ясно — Андропов замълча за около половин минута.

Вдругиден щеше да се състои заседание на Политбюро. „Дали не беше още рано да поставя открито въпроса?“ — чудеше се той. Дали щеше да срещне спънки? Трябваше да им покаже Варшавското писмо, а те нямаше да останат доволни. Ще им го представи по такъв начин, че да не остане и капка съмнение за неотложността на проблема… и да ги сплаши.

Дали щяха да се стреснат? Е, щеше да им помогне малко, нали? Андропов помисли още няколко секунди и стигна до благоприятно заключение.

— Нещо друго, полковник?

— Едва ли е нужно да се споменава, че операцията трябва да се държи в строга тайна. Ватиканът разполага със собствена, много ефективна разузнавателна служба. Би било грешка да ги подценяваме — предупреди Бубовой. — Така че на нашето Политбюро и на българите трябва да им стане ясно, че този въпрос не може да се обсъжда извън техния кръг. А специално за нас означава никой друг, нито Централният комитет, нито партийният Секретариат. И най-малкото изтичане на информация ще е пагубно за операцията. В същото време — продължи той — ни предстои доста работа. Папата по необходимост не може да се самоизолира, а не може да има и защитата, която нашата и всяка друга държава осигурява на своя държавен глава. От оперативна гледна точка той е „лесна“ мишена — ако, подчертавам, успеем да намерим убиец, готов да поеме риск за живота си, като се доближи плътно до него.

— Значи, след като получа одобрението на Политбюро, а след това отправим искане до българските ни братя, ти ще задействаш тоя полковник Строков. За какъв срок ще може да се осъществи?

— Месец, в най-лошия случай два месеца. Ще ни трябва подкрепа от нашите хора в Рим за неща като графиците за проявите на папата, но само толкова. Ръцете ни въобще няма да се изцапат, ако Строков окаже съдействие за ликвидирането на стрелеца.

— Да не искаш този приятел Строков да се заеме лично?

— Да — кимна Бубовой. — Борис Андреевич не възразява да си мокри ръцете. Правил е подобни неща и преди.

— Много добре — Андропов погледна към бюрото си. — И никакви писмени документи за операцията. След като получа одобрението, ще ви уведомя да задвижите нещата, но само от моя кабинет. И то с оперативен код 15-8-82-666. Всичко останало ще ви бъде предавано чрез куриер на четири очи. Ясно ли е?

— Ясно, другарю председател. Нищо писмено с изключение на кода. Със сигурност ще ми се наложи да летя често между София и Москва, но това не е проблем.