Том Клэнси - Червеният заек

— Добро утро, Джак — каза Кети, нахълтвайки в кухнята в розовия си халат.

Беше доста провиснал, което беше учудващо, тъй като жена му много държеше на дрехите. Не я разпитваше, но най-вероятно имаше сантиментална стойност за нея.

— Здрасти, бебчо — Джак се надигна да я целуне, което се изрази в доста шумно мляскане. — Вестник?

— Не. Ще го запазя за метрото.

Тя отвори вратата на хладилника и извади нещо отвътре. Джак дори не погледна.

— Кафе?

— Да. Нямам никакви процедури тази сутрин.

Ако имаше насрочена операция, Кети пропускаше кафето, за да не й треперят ръцете от кофеина. Човек не можеше да си го позволи, ако му предстоеше да човърка нечия очна ябълка. Не, днес беше ден за запознанство с професор Бърд. Берни Кац го познаваше и го представяше за свой приятел, което беше добре дошло, макар че Кети бе отличен очен хирург и нямаше причини да се притеснява от новата болница и от новия шеф. Но подобни притеснения бяха съвсем човешка черта, макар Кети да бе мъжко момиче, за да позволи да й проличи.

— Какво ще кажеш за бекон с яйца? — попита тя.

— Позволено ли ми е да приемам холестерол? — попита учудено мъжът й.

— Веднъж седмично — отговори строго г-жа Райън.

Утре щеше да му поднесе овесена каша.

— Звучи ми добре, бебчо — каза Райън, разтопен от кеф.

— Знам, че така или иначе ще изядеш някой боклук в службата.

— Аз?

— Да, кроасан с масло вероятно. Правят го само с масло, знаеш ли?

— Хляб без масло е като душ без сапун.

— Кажи ми го, след като получиш първия си сърдечен удар.

— При последното изследване моето физическо… холестеролът ми беше… колко?

— Едно и петдесет и две — отвърна Кети, прозявайки се с досада.

— Добре е, нали? — продължи да настоява съпругът й.

— Приемливо е — призна тя, но нейният беше едно и четиридесет и шест.

— Благодаря, скъпа — каза Райън и се върна към отворената страница на „Таймс“.

Писмата до редакцията бяха забавни, а качеството на материалите в целия вестник беше превъзходно, не като в американските печатни медии. Е, все пак езикът беше измислен тук, помисли Райън, което е истина, е истина. Фразите често бяха елегантни като при поезията, понякога малко по-изтънчени за неговия американски вкус, за да ги оцени. Ще се поуча, обеща си той.

Познатият вкусен аромат на пържен бекон скоро изпълни кухнята. Кафето — подправено с мляко вместо със сметана — беше поносимо, а и не беше болка за умирачка. Като се изключеше скапаното време, останалото не беше толкова зле, а и неприятният момент със събуждането беше отминал.

— Кети?

— Да, Джак?

— Казах ли ти вече, че те обичам?

Тя погледна демонстративно часовника си.

— Позакъсня малко, но ще го отдадем на ранния час.

— Какво е програмата ти за днес, скъпа?

— О, ще се запозная с хората. Ще огледам как стоят нещата. Ще се срещна със сестрите. Надявам се да са добри.

— Това важно ли е?

— Нищо не може да прецака една операция повече от нескопосана и некадърна сестра. Но се предполага, че в „Хамърсмит“ хората са много способни, а Берни твърди, че професор Бърд е най-голямото светило тук. Преподава в „Хамърсмит“ и в „Мурфийлдс“. Двамата с Берни са приятели от двайсет години. Бил е в „Хопкинс“ многократно, но не сме се засичали. Съвсем рохки ли?

— Ако обичаш.

Чу се звукът от чупене на яйца. Подобно на Джак, Кети предпочиташе дълбок метален тиган. Чистеше се по-трудно, но в него яйцата ставаха по-вкусни. Накрая прозвуча и звукът от натискането на ръчката на тостера.

Страницата за спортовете — тук й викаха „за спорта“ (единствено число) — беше пълна главно с футбол, от който Джак почти не се интересуваше.

— Как се представиха „Янките“? — попита Кети.

— На кой му пука — отряза я съпругът й.

Той беше израснал с Брукс Робинсън, Милт Папас и „Ореолите“. Жена му обаче беше фен на „Янките“. Това тежеше на брака им. Без съмнение Мики Мантъл играеше добре с топката — вероятно обичаше също майка си, — но беше бавен. Това е положението. Райън се изправи да приготви кафето на съпругата си и й го подаде с целувка.

— Благодаря, скъпи — Кети му сервира закуската.

Яйцата изглеждаха малко различно, сякаш хранеха кокошките с оранжева царевица, за да са толкова ярки жълтъците. Но на вкус ги биваше. Пет минути по-късно Райън се отправи към душа, за да остави жена си да разтреби кухнята.

След десетина минути вадеше ризата си от бяло памучно хасе, вратовръзка на райе и иглата от морската пехота. В 6:40 на вратата се почука.