Том Клэнси - Червеният заек

Все пак не беше свръхсекретен документ.

— Мисля, че не са я искали. Мамка му, Суслов няма да го бъде дълго, както разбирам от онова, което чета.

ЦРУ имаше най-различни начини да определя здравословното състояние на височайшите съветски лидери. Най-често използваха снимки или още по-добре видеозаписи с въпросните лица. Управлението наемаше лекари — повечето професори в големите медицински университети, за да разгледат снимките и да поставят диагноза на болните, без да им се налага да пропътуват две хиляди и петстотин километра, за да ги посетят. Това не беше най-добрата медицинска практика, но по-добра от нищо. Освен това след посещения в Кремъл американският посланик се връщаше в посолството, за да продиктува впечатленията си за всичко, което бе забелязал, колкото и дребно и незначително да изглеждаше на пръв поглед. Понякога се подхвърляше идеята да се изпрати лекар като посланик, но не се бе случвало досега. Много често агентите им имаха за задача да се докопат до проби от урината на важни чужди държавници, тъй като урината беше добър източник на информация за здравословното състояние. Това ставаше чрез някои необичайни водопроводни услуги в „Блеър Хаус“, където отсядаха повечето чуждестранни високопоставени особи, както и чрез странни взломове в лекарските кабинети из целия свят. И от слуховете, винаги имаше слухове, особено там. Това се налагаше, тъй като здравословното състояние на човека играе роля за начина му на мислене и при взимането на решения. И тримата мъже в този кабинет се шегуваха, че ако наемат една-две цигански врачки, резултатите едва ли ще са по-малко точни от данните, които събираха чрез скъпоплатените разузнавачи, и май бяха прави. Във Форт Мийд, Мериленд, беше в ход разработка с кодовото име СТАРГЕЙТ. Там управлението наемаше по-големи шарлатани и от циганките. Започнаха да го правят главно защото и Съветите използваха такива хора.

— Много ли е болен? — попита Мур.

— От това, което видях преди три дни, няма да изкара и до Коледа. Остра коронарна недостатъчност, казват. Разполагаме със снимка, на която се вижда как пие вероятно нитроглицериново хапче. Зле му се пише на Червения Майк — заключи Гриър, използвайки прякора, който бяха лепнали на Суслов в управлението.

— Александров ли ще заеме мястото му? Някакви други предположения? — каза Ритър. — Мисля, че циганите са ги орисали при раждането им — още един Истински вярващ във великия бог Маркс.

— Не може всички да сме баптисти, Робърт — отбеляза Артър Мур.

— Това пристигна преди два часа по безопасния факс от Лондон — каза Гриър, подавайки листовете. Беше оставил най-хубавото за накрая. — Може да е важно — добави заместник-директорът на разузнаването.

Боб Ритър четеше много бързо.

— Исусе!

Съдия Мур се позабави. Както подобаваше на един съдия. Двайсетина секунди по-късно от заместник-директора на операциите той каза:

— Мили Боже! — Последва пауза. — Нищо ли нямаме за това от нашите източници?

Ритър се намести в стола си.

— Изисква се време, Артър, а и семейство Фоли още се настаняват.

— Предполагам, че ще дойде нещо от КАРДИНАЛА.

Те рядко споменаваха кодовото име на този агент. В колекцията от кралски скъпоценни камъни на ЦРУ той беше диамантът Кълинан.

— Ще получим, ако Устинов спомене нещо, а аз очаквам да го направи. Ако решат да предприемат някакви действия…

— Ще предприемат ли наистина, господа? — попита директорът на ЦРУ.

— Без никакво съмнение мислят по това — веднага отговори Ритър.

— Ще трябва да вземат трудно решение — предположи Гриър, разсъждавайки по-трезво. — Дали Негово светейшество не си търси белята? Не са много онези, които отиват до клетката на тигъра, отварят вратата и започват да го дразнят.

— Трябва да покажа това утре на президента — Мур спря и се замисли за миг. Редовната му седмична среща в Белия дом беше насрочена за десет часа на следващата сутрин. — Папският нунций май е извън града.

Оказа се, че останалите не знаят. Трябваше да провери.

— Какво ще му докладваш? — Въпросът зададе Ритър — Може да се предположи, че останалите в Рим са го разубеждавали да не го прави.

— Джеймс?

— Не ни ли връща към историята с Нерон? 16 16 Римският император Нерон, който заповядва лично на един от слугите си да го убие. — Бел. прев. Излиза, че той заплашва руснаците със собствената си смърт… По дяволите, наистина ли някои хора си въобразяват подобни неща?