Том Клэнси - Червеният заек

— Знаеш ли, преди две години приятели на съпругата ми от „Хопкинс“ бяха там. Михаил Суслов страдаше от заболяване на ретината на очите вследствие на диабет. Освен това беше адски късоглед. И те отидоха да го оперират и да обучат някои от руските лекари на този вид операции. Кети все още стажуваше. Но Берни Кац беше в екипа. Той е директор на клиниката „Уилмър“. Невероятен очен хирург, адски готин пич. Поразпитахме ги в управлението, след като се върнаха. Виждал ли си този документ?

В очите на Саймън беше изписано любопитство.

— Не. Полезен ли е?

— Едно от нещата, които научих от съжителството си с лекарка, е да се вслушвам в преценките й за хората. Аз лично бих се вслушал в Берни. Струва си да се прочете. По целия свят хората са склонни да се доверяват на хирурзите и както казах, лекарите забелязват неща, които повечето от нас пропускат. Казаха, че Суслов е интелигентен, възпитан, делови, но че дълбоко в себе си е тип, на когото не можеш да се довериш, ако държи пистолет или нож в ръка. Не му се понравило, че се е наложило американци да спасят зрението му. Акълът му не побирал как може да няма нито един руснак, който да го оперира. От друга страна, гостоприемството им било от олимпийска класа. Оказало се, че не са абсолютни диваци, както Берни очаквал. Той е евреин, семейството му е от Полша от времето, когато принадлежала на царя. Искаш ли да изискаме доклада от управлението?

Хардинг поднесе запалена клечка кибрит към лулата си.

— Да, бих искал да го прочета. Руснаците са големи чудаци. В някои отношения имат невероятна култура. Русия е едно от малкото места, където един поет може да живее добре. Те благоговеят пред поетите си и аз им се възхищавам за това. В същото време… както знаеш, Сталин е бил доста резервиран към хората на изкуството, особено пишещите. Спомням си за един, който живя по-дълго, отколкото можеше да се очаква… Но накрая пак завърши живота си в Гулаг. Така че цивилизацията им си има граници.

— Говориш ли езика им?

Британският аналитик кимна.

— Великолепен език за литература, като древногръцкия. Подходящ за поезия и същевременно със скрит потенциал за варварство, от което кръвта ти може да замръзне. Те са предвидими хора в много отношения, особено за политическите решения, с малки изключения. Непредвидимостта им се крие в противоречието между вродения им консерватизъм и политическия догматизъм. Нашият приятел Суслов е сериозно болен, има проблеми със сърцето вследствие на диабета. Човекът, който стои зад него, е Михаил Евгениевич Александров — наполовина руснак, наполовина марксист, с разбирания като на Лаврентий Берия. Той ненавижда Запада до дъното на душата си. Няма да се учудя, ако е увещавал Суслов — двамата са стари приятели — да предпочете слепотата, вместо да се оставя в ръцете на американските лекари. Това, че онзи приятел Кац е евреин — нали така каза, — едва ли е променило нещата. Гадно копеле. Когато Суслов си отиде — до няколко месеца според нашите предвиждания, — той ще е новият им идеолог в Политбюро. Ще подкрепи Юрий Владимирович за всичко, което пожелае да направи, включително за физическо нападение срещу Негово светейшество.

— Наистина ли могат да стигнат толкова далече? — попита Джак.

— Дали могат? Вероятно да.

— Добре, това писмо препратено ли е до Ленгли?

Хардинг кимна.

— Тукашният ви шеф ни посети днес и го взе. Предполагам, че вашите хора си имат собствени източници, но да не рискуваме.

— Съгласен съм. Знаеш, че ако Иван направи нещо толкова крайно, ще си плати.

— Вероятно е така, но те не разсъждават като нас, Джак.

— Знам. И все пак е трудно да си го представи човек.

— Нужно е време — съгласи се Саймън.

— Четенето на поезията им помага ли? — попита Райън.

Той беше чел много малко руска поезия, и то само в превод, което не е най-добрият начин да четеш поезия.

Хардинг поклати глава.

— Не много. За някои тя е начин на протест Протестът трябва да е достатъчно завоалиран, та по-недосетливите читатели просто да се наслаждават на лиричното описание на тялото на красива девойка, без да забележат призива за свобода на словото. В КГБ сигурно имат цял отдел, който анализира поетичните творби за скрито политическо съдържание, на което никой не обръща внимание, докато някой член на Политбюро не забележи, че сексуалният елемент е прекалено открит. Те се правят на много морални, както знаеш…

— Е, не можем да ги корим за това, че не одобряват „Деби завладява Далас“ 15 15 Американски порнографски филм. — Бел. прев. — отбеляза Райън.