Том Клэнси - Червеният заек

— В Ленгли мразят пресата, сър Базил. И като казвам мразят, имам предвид точно това.

— Много старомодно от тяхна страна. Излиза, че ние тук можем да контролираме пресата повече от вас в Америка. И най-важното, не е толкова трудно да ги надхитриш, нали така?

— Никога не съм пробвал. Адмирал Гриър казва, че да говориш с репортер е все едно да танцуваш с ротвайлер. Никога не знаеш дали ще те близне по лицето или ще ти гризне врата.

— Няма зли кучета, както знаеш. Зависи как ще ги дресираш.

„Британците с техните кучета, помисли си Райън. Обичат домашните си любимци повече от децата си.“ Никога не беше искал да има голямо куче. Лабрадор като Ърни беше друго нещо. Лабрадорите имаха нежни муцуни. На Сали наистина му липсваше.

— И така, какво мислиш за Полша, Джак?

— Смятам, че гърнето ще ври, докато му падне капакът, а когато кипне, ще стане адски напечено. Поляците всъщност никога не са били комунисти в истинския смисъл. В армията им има свещеници, за Бога. Повечето от селяните им работят земята частно, продават шунка и други продукти. Най-популярното им телевизионно предаване е „Коджак“. Дори го излъчват в неделя сутрин, за да не ходят хората в църквата, от това следват две неща. Хората там харесват американския начин на живот, а управляващите се страхуват от католическата църква. Полското правителство е нестабилно и те си знаят, че са нестабилни. Предоставянето на малко повече свобода е умен ход, поне за близкото бъдеще, но основният проблем е, че липсва справедливост. Несправедливите страни са нестабилни, сър. Дори да изглеждат силни, отвътре са гнили.

Чарлстън кимна замислено.

— Преди няколко дни говорих в Чекърс с министър-председателя и й казах почти същото.

Генералният директор помисли малко и след това повдигна папка от купчината на бюрото си и му я подаде.

Върху нея имаше гриф СТРОГО СЕКРЕТНО. „Ето, помисли си Джак, започва се.“ Зачуди се дали Базил не се беше научил да плува, скачайки в Темза, и дали не смяташе, че всички трябва да постъпват по този начин.

Разтвори папката и видя, че информацията идваше от източник с кодовото име ВРЕН. Явно беше поляк, а от пръв поглед личеше, че е достоверен, я какво пишеше…

— Мамка му стара — каза Райън. — Надеждно ли е?

— Напълно. Пет от пет, Джак. — Това означаваше, че надеждността на източника се оценяваше на пет от пет възможни степени, същото се отнасяше и за важността на изпратената от него информация. — Не си ли католик?

Той естествено знаеше отговора. Англичаните просто разговаряха по този начин.

— Йезуити в гимназията, в колежа в Бостън и в Джорджтаун, плюс монахините в „Сейнт Матю“. Трябва да съм католик.

— Какво мислиш за новия ви папа?

— За първи път от четири или повече столетия не е италианец. Това говори само за себе си. Когато чух, че новият папа ще е поляк, очаквах да е кардинал Вишински, който има ума на гений и хитростта на лисица. А за тоя приятел дори не бях чувал, но от онова, което прочетох след това, ми стана ясно, че е много солиден. Добър енорийски свещеник, добър администратор, много хитър политически…

Райън замълча. Говореше за главата на своята църква така, сякаш беше политически кандидат, а беше адски сигурен, че притежаваше много повече качества. Трябва да беше дълбоко вярващ, с убеждения, които и земетресение не можеше да разклати или разруши. Той беше избран от други такива мъже, за да ръководи и да говори от името на най-голямата църква в света, към която по една случайност принадлежеше и Райън. Трябва да беше човек, който не се бои от нищо, човек, за когото куршумът не беше нищо повече от избавление, ключ към Царството Господне. Сигурно беше човек, който във всичко виждаше Божия пръст. Явно никой не можеше да го уплаши или да го отклони от правия път.

— Ако писмото е написано от него, сър Базил, значи не е блъф. Кога е изпратено?

— Преди по-малко от четири дни. Нашият човек наруши правилата, за да го достави спешно, но съдържанието е достатъчно важно, за да се бави, нали така?

„Добре дошъл в Лондон, Джак“, помисли си Райън. Току-що падна в казана. Огромен казан, каквито използват в анимационните филмчета, за да варят в тях мисионери.

— Ясно, предадено е в Москва, нали така?

— Така казва нашият човек. Е, сър Джон, какво според теб ще каже Иван за това?

И с този въпрос сър Базил Чарлстън запали огъня под казана с Джак.

— Този въпрос съдържа няколко подвъпроса — каза Райън, измъквайки се ловко, доколкото позволяваше ситуацията, но не стигна далече.