Том Клэнси - Червеният заек

— Бъди щедър — предложи Хъдсън. — Ако са женени, нещо за съпругите и децата им…

— Познавам добре семейството на Будай, Анди. Знам какво ще им хареса.

Будай имаше дъщеричка, а за печения контрабандист не беше проблем да подари нещо на малката Жока.

Хъдсън пресметна разстоянието. По това време на нощта щяха да стигнат до югославската граница спокойно за два часа и половина. За първата част от пътуването щяха да използват лекотоварен камион. Останалото бе работа на Ищван и неговия по-голям камион. Ищван щеше да си мисли, че британският агент ще го застреля, ако нещо се объркаше. Това бе една от ползите от популярните в цял свят филми за Джеймс Бонд. Но да не се отклонява от същината, в Унгария пет хиляди германски марки вършеха чудеса.

— В каква посока ще карам?

— Ще те инструктирам довечера — отговори Хъдсън.

— Както кажеш. Ще те чакам в два след полунощ при Чурго и без закъснения.

— Няма проблем, Ищван — Хъдсън си допи кафето и стана да си ходи. — Колко е хубаво, когато човек може да разчита на добри приятели.

— Плащаш ми добре — напомни му Ковач цената на техните взаимоотношения.

Хъдсън се изкушаваше да добави, че му има пълно доверие, но това не отговаряше съвсем на истината. Като повечето шпиони и той не се доверяваше на никого — не и докато не си изпълнеше задачата. Дали Ищван не беше доносник на унгарската държавна сигурност? Вероятно не. Те никога не биха могли да си позволят да платят пет хиляди марки, а Ковач обичаше охолния живот. Ако комунистическата власт си отидеше, той щеше да е един от първите милионери с луксозна къща под хълмовете на Пеща, която се намираше на другия бряг на Дунава точно срещу Буда.

Двайсет минути по-късно Хъдсън се сблъска с Райън до входа на бюфета.

— Яйцата са ти харесали, доколкото разбирам — каза главният агент.

— Тукашни ли са или ги доставяте от Австрия?

— Местно производство. Селскостопанската продукция тук е на ниво. Но не можем без нашия английски бекон.

— Аз също свикнах с него — уведоми го Джак. — Нещо ново? — попита Райън, забелязвайки вълнението в очите на Анди.

— Тази нощ. Първо ще идем на концерт, а след това ще ги измъкнем.

— Ще го предупредим ли?

Хъдсън поклати глава.

— Не. Може да сгафи нещо. Предпочитам да избегнем усложненията.

— Ами ако няма готовност? Ако промени мнението си? — сподели безпокойството си Джак.

— При подобно развитие мисията се проваля. И ние изчезваме сред мъглата на Будапеща, а на следващия ден в Лондон, Вашингтон и Москва много лица ще почервенеят от гняв.

— Много си хладнокръвен, приятел.

— Това е част от работата. Действаш според ситуацията. Прекалените емоции не помагат много. — Той успя да се усмихне. — Докато кралицата ми плаща, ще й служа.

— Винаги готов, човече — отвърна Джак.

Добави сметана към кафето и отпи от него. Не беше върхът, но ставаше.

Същото се отнасяше и за храната в държавната закусвалня до хотел „Астория“. Светлана поиска датски черешов пай, който поглъщаше с голям апетит, и пълна чаша с мляко.

— Довечера сме на концерт — напомни Олег на жена си. — Вълнуваш ли се?

— Нали знаеш от колко време не съм била на истински концерт — отвърна тя. — Олег, никога няма да забравя колко си мил.

Тя се изненада от изражението на лицето му, но не каза нищо.

— Всичко е наред, драга, днес ни предстои още пазаруване. Женските работи. Трябва да свършиш тая работа вместо мен.

— А аз мога ли да си купя нещо?

— Останаха ни осемстотин и петдесет валутни рубли и всичките са за теб — каза й Олег с лъчезарна усмивка, чудейки се дали онова, което щеше да си купи, няма да се окаже безполезно до края на седмицата.

— Съпругът ви още ли е в командировка? — попита Бийвъртън.

— За съжаление да — потвърди Кети.

„Много жалко“ — не посмя да добави бившият морски пехотинец. Той се бе научил през последните години да разбира човешката душа и сега не му бе никак трудно да забележи колко е притеснена. Без съмнение сър Джон бе заминал на някаква интересна мисия. Беше си направил труда да понаучи това-онова за семейство Райън. Във вестниците прочете, че тя е хирург, както му бе казала преди няколко седмици. Съпругът й, от друга страна, макар да твърдеше, че е младши служител в американското посолство, явно работеше за ЦРУ. Още по време на случката с терористите от Армията за освобождение на Ълстър се появиха намеци за това, но предположението не бе потвърдено по-късно. Вероятно защото някой беше помолил учтиво „Флийт Стрийт“ да не се пише повече за това. За Еди Бийвъртън тези факти бяха напълно достатъчни. От вестниците научи също, че макар да не бе богаташ, състоянието му бе добро, което се потвърждаваше от скъпия ягуар в гаража им. Значи, сър Джон изпълняваше секретна мисия някъде. Излишно беше да умува, помисли си таксиджията, паркирайки близо до гара Чатъм.