Том Клэнси - Червеният заек

— Знаеш ли кой е бил съветски посланик през 1956 година?

— Не… Чакай малко… не беше ли Андропов?

Хъдсън кимна.

— Самият Юрий Владимирович. Това обяснява любовта му към унгарците. Толкова много хора загубиха живота си при тази авантюра.

Райън си припомни, че по онова време беше в началното училище — твърде малък, за да прави преценки. През онази есен имаше президентски избори, а Великобритания и Франция бяха решили да нахлуят в Египет да защитят правата си в Суецкия канал. Айзенхауер бе притиснат от две кризи едновременно и не можеше да направи много. За Америка резултатът бе нова вълна емигранти.

— А къде се намира тукашната тайна полиция?

— По-надолу, на улица „Андраши“ номер шест. Най-обикновена наглед сграда, но сигурно е пропита с кръв. Вече не е същото както преди. Но основателите й са били почитатели на Железния Феликс, по-жестоки и от гестаповците на Хитлер. След смазването на въстанието малко смекчиха действията си и дори се преименуваха от Бюро за държавна сигурност на Отдел за държавна сигурност. Шефът им бе сменен, а те станаха по-възпитани. В миналото са имали славата на инквизитори. Но се предполага, че това вече е част от историята. Обаче и до ден днешен репутацията им кара хората да треперят от страх. Въобще тук не е зле човек да има дипломатически паспорт — заключи Анди.

— Бива ли ги?

— Не особено. Някога може да са набирали способни кадри, но в миналото. Вероятно като последица от лошата им слава през петдесетте и шейсетте години интелигентните хора не искат да работят там, а и не им предлагат кой знае какви привилегии, във всеки случай не и привилегиите, които КГБ дава на своите служители. Знаеш ли, в тази страна имат превъзходни университети. От тях излизат много способни инженери и учени. А медицинският им институт в Шемелвайс е първокласен.

— По дяволите, половината от хората, които работеха по Манхатънския проект, не бяха ли унгарци?

Хъдсън кимна.

— Точно така, повечето бяха унгарски евреи. Не са останали много от тях, макар че по време на войната унгарците спасиха половината от своите евреи. Мисля, че поради тая причина убиха и техния държавен глава адмирал Хорти. Той умря при „мистериозни обстоятелства“. Трудно е да се каже що за човек е бил. Според една от версиите е бил по-скоро отявлен антикомунист, но определено не и пронацист. Най-вероятно от личностите, които са имали нещастието да се родят в неподходящо време и на неподходящо място. Никога няма да разберем.

На Хъдсън му хареса да се прави на екскурзовод за разнообразие. Не му беше никак неприятно да се откъсне за малко от шпионажа.

Но стана крайно време да се залавят за работа.

— Добре, как ще организираме операцията? — попита Джак.

Той се оглеждаше за опашка, но дори някой да ги следеше, беше невидим за него. Освен ако не ги следваха с някоя от вездесъщите мръсни лади. Оставаше му единствената възможност да се довери за това на Хъдсън.

— Да се връщаме в колата. Да разгледаме хотела.

До там се стигаше за няколко минути шофиране по улица „Андраши“, където постройките се отличаваха с френския си архитектурен стил. Райън никога не бе ходил в Париж, но ако си затвореше очите, можеше да си представи как изглежда.

— Ето го, това е той — каза Хъдсън, минавайки край хотела.

В комунистическите страни не беше проблем да се намери място за паркиране и това бе едно от хубавите неща в тях.

— Никой ли не ни следи? — попита Райън, мъчейки се да не се набива прекалено на очи, докато се оглеждаше наоколо.

— Ако е така, трябва да е много печен. Ето там, на отсрещната страна на улицата, е местното отделение на КГБ. Съветският дом за култура и приятелство, в който има всичко друго, но не и култура и приятелство. Смятаме, че там работят трийсет или четирийсет агенти от КГБ — добави Хъдсън. — Средният унгарец би предпочел да хване гонорея, отколкото да влезе вътре. Трудно ми е да ти опиша колко много ненавиждат Съветите в тази страна. Те все още помнят 1956 година, Джак.

Хотелът порази Райън и предизвика у него същото усещане, което е накарало някога X. Л. Менкън да измисли понятието „позлатена епоха“ 42 42 Последните десетилетия на XIX в. в САЩ, когато на фона на жестоката мизерия едрите индустриалци трупат свръхпечалби и се шири политическа корупция. Видни интелектуалци от това време го наричат иронично „позлатената епоха“. — Бел. прев. . Беше като да си поръчаш шампанско, а да имаш пари само за една бира.