Том Клэнси - Червеният заек

— Добре. „Какво друго ми остава да кажа?“ — помисли си Джак. — Кога?

— До два или три дни, предполагам.

— Ще си въоръжен ли? — бе следващият му въпрос.

— Имаш предвид с пистолет ли?

— Разбира се, че не с прашка — обясни Райън.

Хъдсън поклати глава.

— Пищовите не вършат работа. Ако стане напечено, срещу нас ще се изправят войници с автомати и пистолетът ще е безполезен, най-много да провокира опозицията да стреля срещу нас, при това с голяма вероятност да ни улучи. Не, ако стане гаф, е за предпочитане да се измъкнеш с дипломатическите си документи. За зайците вече сме приготвили британски паспорти. — Той извади голям плик от чекмеджето на бюрото си. Господин Заекът, доколкото ме осведомиха, говори добър английски. Това ще е достатъчно.

— За всичко си помислил, а? — Райън не беше убеден в това.

— За това ми плащат, сър Джон.

„А аз нямам право да възразявам“ — осъзна Райън.

— Добре, ти си тук професионалистът. Аз съм само шибан турист.

— Том Трент се обади. — Върху бюрото на Хъдсън имаше съобщение. — Не е забелязал опашка зад Зайците. Засега изглежда, че операцията върви изцяло незабелязано. Бих казал дори отлично. — Той не добави, „като се изключат замразените печени трупове в мазето на посолството“. — Това, че ги мернахме сутринта, ни е от полза. Сега знаем, че изглеждат съвсем обикновено. Поне не се опитваме да измъкнем Грейс Кели от страната. Мадами като нея се набиват на очи, но не и такива като госпожа Зайка.

— Флопси, Мопси и Котънтейл… — прошепна Райън.

— Просто трябва да ги преместим в нова заешка дупка.

— Щом така казваш — отговори Райън колебливо.

Тоя тип просто водеше по-различен начин на живот от неговия. Кети режеше очите на хората, а Джак би пукнал от това като курва, нападната от гърмяща змия във ваната. Беше по-различен начин да си изкарваш хляба. Тая работа обаче не беше за него.

Том Трент ги наблюдаваше през всичкото време по пътя от хотела до зоопарка, където децата много обичат да ходят. Лъвът и тигърът бяха наистина величествени, а къщата за слонове, построена в арабски стил, се обитаваше от няколко чудесни екземпляра. Туристическата част от деня завърши със сладолед на клечка за малкото момиченце. Заешкото семейство се прибра в хотела, като последния километър и половина таткото носеше на ръце полуспящото дете. Дори за професионалист като Трент беше голямо изпитание да остане незабелязан върху простиращата се на един квадратен километър павирана площадка за кацане на самолети, но заешкото семейство не обръщаше никакво внимание. Когато се върнаха в „Астория“, той се мушна в мъжката тоалетна и обърна двулицевия си шлифер, за да смени поне цвета на дрехата си. След половин час Зайцеви отново напуснаха хотела, но веднага влязоха в закусвалнята до него. Храната там беше прилична, ако не възбуждаща апетита, при това ужасно евтина. Трент видя как напълниха подносите си с местни манджи и седнаха да хапнат. Оставиха си място за ябълков щрудел, който в Будапеща беше не по-малко вкусен от виенския, но десет пъти по-евтин. След още четирийсет минути те вече изглеждаха напълно изтощени и натъпкани и дори не се поразходиха да им се слегне храната, ами направо се качиха с асансьора на третия етаж най-вероятно за да си легнат. Трент се повъртя около половин час, за да се увери в това, след което взе такси до парка „Червения Марти“. Денят му бе продължил дълго, а му предстоеше да напише доклада си за Хъдсън.

Главният агент и Райън пиеха бира в бюфета, когато той се върна в посолството. Трент и Джак бяха представени един на друг, след което поръчаха още една бира.

— Е, какво смяташ, Том?

— Точно такива са, каквито очаквахме да бъдат съгласно инструкциите. Малкото момиченце — баща му го нарича зайчик, което май означава зайче — е много сладко хлапе. Иначе съвсем обикновено семейство, което прави най-обикновени неща. Купиха си три видеокасетофона от улица „Вачи“. От магазина ги доставиха в хотела. След това отидоха на разходка.

— Къде?

— Просто ей така, шляеха се насам-натам като всички туристи — обясни Трент. — Бяха в зоопарка. Малкото момиченце се зарадва на животните, както му е редът, но най-вече от новото палтенце с черна якичка, което му купиха сутринта. Общо взето, изглеждат едно симпатично семейство — заключи шпионинът.

— Нещо необичайно? — попита Хъдсън.

— Абсолютно нищо, Анди, аз поне не забелязах да ги следи някой. Единствената изненада бе, когато сутринта тръгнаха право към посолството, отивайки на пазар. Това бе най-неочакваният момент, но съм сигурен, че е било случайно. Улица „Вачи“ е най-посещаваната търговска зона от туристите и от Изток, и от Запад. Предполагам, че регистраторът в хотела ги е упътил да вземат метрото.