Том Клэнси - Червеният заек

— Премиерът иска да знае дали смъртта му ще повлияе върху политиката на Политбюро.

— Кажи й, че няма. В политическо отношение Александров е истински близнак на Суслов. Той смята, че Маркс е Бог, а Ленин е неговият пророк и че Сталин до голяма степен е бил прав, само дето е прилагал прекалено некултурно политическата теория. Останалите в Политбюро не вярват в подобни дивотии, но трябва да се правят, че вярват. Така че можеш да оприличиш Александров на новия диригент на идеологическия симфоничен оркестър. Не харесват вече музиката, но играят по свирката, тъй като това е единственият танц, който знаят. Мисля, че няма да има абсолютно никаква промяна в политическите им решения. Обзалагам се, че ще го слушат, когато говори, но думите му ще минават от едното в другото им ухо. Правеха се, че уважават Суслов, но в действителност не беше така.

— Малко по-сложно е, но мисля, че си схванал най-важното — съгласи се Хардинг. — Проблемът е, че трябва да измисля десетина страници, в които да изложа мнението си.

— Да, в бюрократичен стил.

Райън не бе успял досега да усвои тоя начин на изразяване и това бе една от причините адмирал Гриър да го харесва толкова много.

— Има си правила, Джак. Премиерката — всъщност всички премиери по света — обичат да им поднасят нещата на разбираем за тях език.

— Сигурен съм, че Желязната лейди разбира и от езика на хамалите.

— Само когато самата го говори, сър Джон, а не когато други й говорят по този начин.

— Сигурно е така — предаде се Райън. — Какви документи ни трябват?

— Разполагаме с подробно досие на Александров. Поръчах вече да го донесат.

Значи, денят щеше да мине в писане на измишльотини, помисли си Райън. Щеше да е далеч по-интересно да анализира икономиката им, но трябваше да помогне на Саймън в съчиняването на пространен некролог за човек, когото никой не бе харесвал и който вероятно бе умрял в самота.

Въпросът се уреди дори по-лесно, отколкото се надяваше. Хейдок очакваше, че руснаците ще останат доволни и обаждането до източника му в Министерството на транспорта действително свърши работа. В десет часа на другата сутрин той, Пол Матюс и фоторепортер от „Таймс“ щяха да бъдат на Киевската гара, за да подготвят репортаж за съветския железопътен транспорт и да направят сравнение с практиката в британските железопътни линии, които според повечето британци се нуждаеха от помощ, особено управленските среди.

Матюс вероятно подозираше, че Хейдок е от МИ-6, но не обелваше нито дума за това, тъй като шпионинът толкова много му помагаше в изнамирането на различни материали. Това бе обичайният начин, по който се създаваха приятелски връзки с журналистите — дори ги обучаваха на някои номера в академията на Сикрет Сървис. В американското ЦРУ действаше официална забрана. „Конгресът на Съединените щати прокарваше най-невероятните и абсурдни закони, за да спъва по всякакъв начин работата на разузнавателните служби“ — смяташе британецът, макар да бе сигурен, че хората на терен ги нарушаваха всеки божи ден. Самият той нарушаваше понякога далеч по-малко ограничителните правила за работа на неговата служба. И досега не го бяха хванали, както никой не бе разбрал за агентурната му мрежа в Москва…

— Здрасти, Тони. — Ед Фоли подаде приятелски ръка на кореспондента на „Ню Йорк Таймс“. Питаше се дали Принс знае колко много го презираше. Вероятно чувствата им бяха взаимни. — Какво имаме за днес?

— Очакваме официална декларация от посланика за смъртта на Михаил Суслов.

Фоли се разсмя.

— Нещо от сорта на това, че е дяволски щастлив, задето гадното дърто копеле си отиде, ще свърши ли работа?

— Мога ли да те цитирам? — Принс извади писалката и бележника си.

Време бе да стане сериозен.

— Не съвсем. Все още нямам инструкции по този въпрос, Тони, а шефът е зает с друго в момента. Едва ли ще намери време да те приеме преди късния следобед.

— Все пак се нуждая от няколко думи, Ед.

— „Михаил Суслов беше важен член на Политбюро и значим идеологически фактор в страната. Съжаляваме за преждевременната му кончина.“ Това ще е достатъчно ли?

— Първото ти изречение ми хареса повече и беше по-вярно — отбеляза кореспондентът на „Ню Йорк Таймс“.

— Срещал ли си се с него?

Принс кимна.

— Няколко пъти, преди и след като докторите от „Хопкинс“ му оперираха очите…

— Наистина ли? Искам да кажа, че чух това-онова, но нищо конкретно — каза Фоли, правейки се на глупак.