Тази мисъл беше хрумнала и на Туполев.
— Може би, но по-вероятно не е. Учението е организирано от самия Коров. Нашите заповеди бяха запечатани, както вероятно и тези на Марко. От друга страна обаче, адмирал Коров е стар приятел на Марко. — Туполев замълча за миг и поклати глава. — Не! Коров е почтен човек. Мисля, че Рамиус се придвижва насам с възможно най-малка скорост. Намерението му е да ни изнерви и хвърли в недоумение. Разбрал е, че трябва да го преследваме, и си е направил плановете. Може би ще се опита да влезе в квадрата от неочаквана посока или да ни накара да си го помислим. Ти никога не си служил под командването на Рамиус, другарю лейтенант. Той е лисица — стара, с посивели мустаци лисица. Намеренията ми са да продължим да патрулираме по същия начин още четири часа. Ако дотогава не сме ги открили, ще се отправим към югоизточния ъгъл на квадрата и след това ще се насочим към центъра му. Разбрано?
Туполев изобщо не бе очаквал, че ще е лесно. Дотогава не бе имало случай някой командир на щурмова подводница да е затруднил Рамиус. Беше решен да е първият и трудността на задачата щеше само да увеличи собствения му успех. Туполев кроеше планове в близките една-две години да стане новият майстор.
ТРЕТИ ДЕН
Неделя, 5 септември
„Червения октомври“ нямаше свое собствено време. Слънцето никога не изгряваше и не залязваше за подводницата и дните на седмицата не бяха от особено значение. За разлика от надводните кораби, които превъртаха стрелките на часовниците, за да се съобразят с времето в местонахождението им, подводниците се придържаха обикновено към еталонно време. За американските подводници това беше „зулу“, или западноевропейското средно време по Гринуич. „Червения октомври“ се ръководеше по московското стандартно време, което по обикновените сметки беше с един час напред с оглед на промишлени икономии.
По средата на сутринта Рамиус влезе в командната кабина. Курсът им беше две-пет-нула, скоростта — тринадесет възела и се движеха на тридесет метра над морското дъно в западната част на Баренцово море. След още няколко часа дъното щеше да се спусне към дълбоководна равнина, позволявайки им да се скрият в дълбините. Рамиус огледа отначало картата, след това безбройните лавици с инструменти, покриващи от двете страни преградните стени в отделението. Накрая нанесе няколко бележки в книгата със заповеди.
— Лейтенант Иванов! — обърна се той рязко към младшия офицер на вахта.
— Слушам, другарю капитан! — Иванов беше най-неопитният измежду офицерите на борда, току-що излязъл от училището на Ленинския комсомол в Ленинград, блед, мършав и нетърпелив.
— Събирам старшите офицери на събрание в каюткомпанията. Ти ще останеш на вахта. Това е първото ти плаване, Иванов. Как го намираш?
— По-добре е, отколкото си го представях, другарю капитан — отвърна Иванов с повече увереност, отколкото вероятно изпитваше.
— Това е хубаво, другарю лейтенант. Моята практика е да натоварвам младите офицери с толкова отговорност, с колкото могат да се справят. Докато провеждам с висшите офицери седмичната си политическа беседа, ти ще командваш кораба. Ще носиш отговорност за сигурността му и тази на екипажа. Научен си на всичко, което трябва да знаеш, и моите инструкции са в книгата за заповеди. Ако бъде засечена друга подводница или надводен кораб, незабавно ще ме уведомиш и ще предприемеш маневра за избягването им. Някакви въпроси?
— Не, другарю капитан — изпъна се Иванов.
— Добре. Павел Илич, ти ще запомниш това като един от великите моменти в живота си. Зная го, защото аз все още помня своята първа вахта. Не забравяй заповедта или задълженията си.
В очите на момчето заблестя гордост. Това, което го очакваше, щеше да бъде твърде лошо за него, помисли Рамиус все още като наставник. От пръв поглед се виждаше, че Иванов има заложбите на добър офицер.
С бързи стъпки Рамиус тръгна към медицинския кабинет.
— Добро утро, докторе.
— Добро утро и на теб, другарю капитан. Стана ли време за политическото събрание? — Петров се бе зачел в ръководството на Новия рентген на кораба.
— Да, стана, другарю доктор, но аз не желая ти да присъстваш. Бих искал да свършиш нещо друго. Докато висшите офицери са на събранието, в командната кабина и машинното ще останат на вахта трима младоци.
— Охо — закръглиха се очите на Петров. От няколко години той за пръв път се намираше на борда на подводница.
Читать дальше