Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

— Нещо за радиационното облъчване, Джейми?

Рентгенологичната лаборатория беше започнала да работи по въпроса.

— Доведоха офицер, специалист по атомна физика, от една база за подводници и той прегледа дрехите на скенер. Имаше заразяване вероятно от двадесет рада, недостатъчни за явен физиологичен ефект. Аз мисля, че всичко може да е следствие на това, че сестрата вероятно е взела пробата от опакото на ръката му. Крайниците може би все още страдат от недостиг на кръв. Това може да обясни и ниското ниво на белите кръвни телца. Може би.

— Как е той иначе?

— По-добре. Не много, но по-добре. Мисля, че кефлинът е подействал. — Докторът отвори диаграмата. — Нивото на белите кръвни телца се нормализира. Преляхме му една доза кръв преди два часа. Кръвната картина приближава нормалното ниво. Кръвното му налягане е сто на шестдесет и пет, пулсът му — деветдесет и четири. Температурата му преди десет минути беше 37,8°, колебаеше са за последните няколко часа.

— Сърцето му изглежда доста добре. Всъщност мисля, че ще оцелее, ако не изникне нещо неочаквано. — Джеймсън си припомни, че при тежките случаи на хипотермия, неочакваното можеше да изчака и месец, преди да се появи.

Тейт проучи диаграмата, спомняйки си какъв беше преди години. Умен млад доктор, точно като Джейми, уверен, че може да излекува света. Беше приятно чувство. Жалко, че навлизането в практиката — в неговия случай двете години в Дананг — го унищожава. Въпреки това Джейми беше прав. Имаше достатъчно подобрение, за да станат шансовете на пациента в значителна степен по-добри.

— Какво правят руснаците? — попита Тейт.

— Печкин е на пост в момента. Когато дойде неговият ред, и той се преоблече… Знаете ли, той накара оня капитан Смирнов да пази дрехите му, сякаш очакваше, че някой ще му ги открадне или нещо такова!

Тейт му обясни, че Печкин е агент на КГБ.

— Без майтап? Може би има скрит пистолет. — Джеймсън се засмя. — Ако е така, по-добре е да внимава. Имаме трима морски пехотинци тука.

— Морски пехотинци? Защо?

— Забравих да ти кажа. Някакъв репортер откри, че тук имаме руснак и се опита с някакви лъжи да достигне до етажа. Една сестра го спря. Адмирал Блекбърн научи за това и направо побесня. Целият етаж е затворен за външни лица. Каква е голямата тайна между другото?

— Да пукна, ако знам, но това е положението. Какво мислиш за тоя Печкин?

— Не знам. Никога досега не съм срещал руснаци. Те не се усмихват много. Начинът, по който стоят на пост, наблюдават пациента… Човек може да си помисли, че очакват, че ще го откраднем.

— Или че очакват той да каже нещо, което те не искат да чуем? — предположи Тейт. — Нямаш ли чувството, че те може и да не искат той да оцелее. Имам предвид, когато не искаха да ни кажат на каква подводница е бил.

Джеймсън се замисли за това.

— Не. Руснаците правят тайни от всичко, нали? Все пак Смирнов ни каза.

— Иди да поспиш малко, Джейми.

— Слушам, капитане. — Джеймсън тръгна към канапето.

Питахме ги на каква подводница е бил, мислеше си капитанът, като имахме предвид дали е била ядрена, или не. Ами ако те са си помислили, че ги питаме дали е била с ракети, или без? В това има смисъл, нали? Да. Подводница с ракети точно до нашия бряг и цялата тази активност в Северния Атлантик. Коледа. О, боже! Ако щяха да го правят, щяха да го направят точно сега, нали? Той тръгна надолу по коридора. Една сестра излезе от стаята с кръвна проба и тръгна към лабораторията. Това се правеше на всеки час и така за няколко минути Печкин оставаше сам при пациента.

Тейт зави на ъгъла и през стъклото видя как Печкин седи в един стол до леглото и гледа своя сънародник, все още в безсъзнание. Беше облякъл зелен халат. Направен за бързо обличане, той беше с две лица, с джобове и от двете страни, така че лекарят да не губи време да гледа дали не го облича обратно. Докато Тейт гледаше, Печкин посегна за нещо под халата.

— О, боже! — Тейт се затича покрай ъгъла и влетя в стаята през двукрилната врата. Изражението на изненада на лицето на Печкин се смени със слисване, когато докторът изби цигарата и запалката от ръката му, после с ярост, когато Тейт го вдигна от стола и го хвърли към вратата. Тейт беше по-дребен, но избликът му на енергия беше достатъчен, за да изхвърли мъжа от стаята.

— Охрана! — изкрещя Тейт.

— Какво означава това? — попита Печкин. Тейт го държеше в мечешка прегръдка. Веднага се чу тропот на крака, тичащи по коридора откъм фоайето.

— Какво има, сър? — Един задъхан младши капрал от морската пехота с четиридесет и пет калибров колт в ръка се плъзна, за да спре на покрития с плочки под.