Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

— И значи ракетата излита? — попита Александров.

— Не, другарю академик, най-горната степен би могла, ако успее да разкъса люка, който затваря силоза за изстрелване на ракетите, а това ще наводни ракетното помещение и ще потопи подводницата. Но дори това да не стане, в двете степени на ракетата ще се образува достатъчно топлинна енергия, за да превърне цялата подводница в локва разтопено желязо. Тя е двадесет пъти повече от достатъчна за потопяването й. Логинов е обучен да изолира алармената система на люка на ракетните силози, да активира обезопасяващия пакет, да включи часовников механизъм и да избяга.

— А не просто да унищожи плавателния съд? — попита Нармонов.

— Другарю Генерален секретар — рече Падорин, — това е твърде много да се иска от един млад човек, като се знае, че ще го обрече на сигурна смърт. Нереалистично би било от наша страна да искаме от него такова нещо. Той трябва да има поне възможността да избяга, иначе човешката слабост може да доведе до провал.

— Това е логично — каза Александров. — Мотивировката на младите хора е в надеждите им, а не в страха. В този случай Логинов би се надявал на значително възнаграждение.

— И ще го получи — каза Нармонов. — Горшков, ние ще положим всички усилия за спасяването на този младеж.

— Стига да е наистина надежден — отбеляза Александров.

— Другарю академик, знам, че животът ми зависи от това — каза Падорин с изпънат като струна гръб. Не получи словесен отговор, а само кимвания на половината глави около масата. Беше се сблъсквал със смъртта и преди, а сега беше на възраст, когато това бе последното нещо, с което на човек му остава да се сблъска.

Арбатов влезе в Овалния кабинет в четири часа и петдесет минути следобед. Президентът и доктор Пелт седяха в кресла срещу бюрото на държавния глава.

— Заповядайте при нас, Алекс. Кафе? — Президентът посочи подноса на ъгъла на бюрото си. Днес не пиеше алкохол, забеляза Арбатов.

— Не, благодаря ви, господин президент. Може ли да попитам…

— Смятаме, че намерихме подводницата ви, Алекс — отговори Пелт. — Току-що ни донесоха тези съобщения и сега ги проверяваме. — Съветникът вдигна папка с формуляри за съобщения.

— Къде е тя, ако смея да попитам? — Лицето на посланика беше безизразно.

— Приблизително на триста мили североизточно от Норфолк. Не сме определили точното й местоположение. От един наш кораб забелязали подводна експлозия в тази област — не, не е така. Тя е била регистрирана от записващите устройства на кораба и няколко часа по-късно, когато ги проверявали, помислили, че чули подводница да експлодира и да потъва. Съжалявам, Алекс — каза Пелт. — Щеше да ми е по-добре, ако можех да прочета всичкото това без преводач. И във вашата флота ли си говорят на свой собствен език?

— Офицерите не обичат волнонаемни лица да разбират какво си говорят — усмихна се Арбатов. — Това е безспорна истина, още откакто първият човек е вдигнал камък срещу друг.

— Както и да е, сега районът се претърсва от наши кораби и самолети.

Президентът вдигна очи.

— Алекс, говорих с началника на морските операции, Дан Фостър, преди няколко минути. Той каза, че е невъзможно да се очаква да има оцелели. Там дълбочината е над триста метра, а ти знаеш какви са атмосферните условия. Казаха ми, че е станало на самия ръб на континенталния шелф.

— Каньонът Норфолк, сър — добави Пелт.

— Ние провеждаме щателно претърсване — продължи президентът. — От флотата пускат в действие специализирано евакуационно оборудване, съоръжения за претърсване, изобщо всякакви такива машини. Ако открием местоположението на подводницата, ще спуснем хора долу при тях, в случай че има оцелели. От сведенията на Главното управление на флота личи, че съществува някаква вероятност вътрешните разделителни плоскости — мисля, че им казват преградки — да са здрави. Началникът на управлението каза, че другият въпрос е запасът от въздух. Лошото е, че времето е много малко. Такова фантастично скъпо оборудване сме им купили, а те да не могат да определят местоположението на предмет непосредствено срещу нашия бряг.

Арбатов обърна внимание на тези думи. От тях ще излезе ценен разузнавателен доклад. Президентът понякога изпускаше…

— Между впрочем, господин посланик, какво точно е правила там вашата подводница?

— Нямам никаква представа, доктор Пелт.

— Уверен съм, че не е подводница, която носи на борда си балистични ракети — каза Пелт. — Ние имаме споразумение за неприкосновеност на петстотин мили навътре от брега. Катастрофата, естествено, ще бъде инспектирана от наш специален плавателен съд. Ако само научим, че действително е била подводница, въоръжена с крилати бойни ракети…