Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

— Другарю Генерален секретар — започна той, — политкомисарят на борда на „Червения октомври“ беше капитан Иван Юриевич Путин, твърд и верен член на Партията. Не мога да си представя…

— Другарю Падорин — прекъсна го министърът на отбраната Устинов, — ние приемаме, че вие също не сте могли да си представите невероятното предателство на Рамиус. Как сега очаквате от нас да приемем и мнението ви за този човек?

— Най-смущаващото нещо от всичко — добави Михаил Александров, теоретикът на партията, който беше заел мястото на починалия Михаил Суслов и още по-решително се бореше за идеалната чистота на партийната доктрина, отколкото покойникът — е колко толерантно е било Главното политическо управление към този ренегат. Учудващо е, особено като се имат предвид явните му усилия да изгради култ към собствената си личност чрез служба на подводница, дори на политическо поприще, както изглежда. Вашата криминална склонност да пренебрегнете това — такова очевидно отклонение от политиката на партията — не прави убедително вашето мнение.

— Другари, вие сте прави, че съм направил груба грешка, като съм одобрил Рамиус за командир, а също и това, че му позволихме да подбере повечето от старшите офицери на „Червения октомври“. Същевременно, преди няколко години предпочетохме нещата да се осъществяват по този начин — офицерите да са свързани с определен кораб в продължение на много години и да даваме на капитана голяма свобода да се разпорежда с техните кариери. Това е оперативен въпрос, а не политически.

— Ние вече преценихме това — отговори Нармонов. — Вярно е, че в този конкретен случай не е виновен само един човек. — Горшков не помръдна, но намекът беше ясен: опитът му да се разграничи от този скандал беше пропаднал. Нармонов не се интересуваше колко трябва да бъдат главите, които ще подпрат стола му.

— Другарю председател — започна да възразява Горшков, — ефективността на флота…

— Ефективността? — каза Александров. — Каква ефективност. Този полулитовец ефективно прави на глупаци целия ни флот с подбраните от него офицери, докато други наши кораби се щурат като кастрирани добичета. — Александров направи алюзия с първата си работа в държавно животновъдно стопанство. Всички си помислиха, че това е подходящо начало на службата за човек, който заемаше поста на главен идеолог и беше толкова обичан в Москва, колкото чумата, но Политбюро беше принудено да има такъв или някой като него. Идеологическият вожд винаги беше този, който издига царя на трона. А на чия страна беше той сега, освен на своята собствена?

— Най-вероятното обяснение е, че Путин е бил убит — продължи Падорин. — Той е единственият от офицерите, който остави на брега съпруга и деца.

— Това е друг въпрос, другарю адмирал — възползва се от този проблем Нармонов. — Защо се получава така, че никой от тези мъже не е женен? Та това не ви ли наведе на нищо? Нима можем ние, Политбюро, да огреем навсякъде? Та вие не сте ли способни да разсъждавате?

„Сякаш искате това от нас“ — помисли си Падорин.

— Другарю Генерален секретар, повечето от нашите командири на подводници предпочитат млади, неженени офицери в каюткомпаниите си. Морската служба е тежка, а ергените имат по-малко грижи. Освен това, всеки от старшите офицери на борда на подводницата е член на партията с добра репутация и отлично досие. Рамиус се оказа предател, това не може да се отрече, и аз бих бил щастлив да убия кучия син със собствените си ръце, но той е измамил повече добри мъже, отколкото има в тази зала.

— Действително е така — отбеляза Александров. — И като сме се забъркали сега в тази каша, как ще се измъкнем от нея?

Падорин пое дълбоко дъх. Точно този момент очакваше.

— Другари, ние имаме още един наш човек на „Червения октомври“, който е неизвестен и за Путин, и за капитан Рамиус, един агент на Главното политическо управление.

— Какво? — каза Горшков. — А аз защо не знам за това?

Александров се усмихна.

— Това е първото интелигентно изказване, което чухме днес. Продължавайте.

— Този човек е внедрен в екипажа. Той е таен агент. Докладва пряко на нашето управление, без да се съобразява с никакви оперативни и политически канали. Казва се Игор Логинов. На двадесет и четири години е и…

— Двадесет и четири годишен! — извика Нармонов. — Доверявате на хлапак такава отговорност?

— Другарю, задачата на Логинов е да се внедри сред носещите редовна военна служба, да се вслушва в разговорите им, да открива възможните предатели, шпиони и саботьори. Той в действителност изглежда даже още по-млад. Служи редом с младежи, значи трябва да е млад. Той в действителност е завършил Висшето морско училище за политически офицери в Киев и Разузнавателната академия на ГРУ. Син е на Аркади Иванович Логинов, директора на металургическия завод „Ленин“ в Казан. Много от вас тук познават баща му. — Нармонов беше сред тези, които кимнаха утвърдително, и в очите му проблесна интерес. — За такава задача се подбират много малко елитни кадри. Аз самият съм се срещал и разговарял с младежа. Досието му е чисто, той е съветски патриот, неподлежащ на съмнение.