Том Клэнси - Реална заплаха

— Най-напред двигателите — каза той.

— Мога цял ден да ви давам петдесет процента от мощността, но опитате ли се да използвате турбонагнетателите, всичко отива по дяволите само след петнадесет минути — обяви старшина Оуенс. — И не мога да разбера каква е причината. — Марк Оуенс беше работил с корабни дизелови двигатели в продължение на шестнадесет години.

— Можеш ли да ни закараш до Къртис Бей?

— Ако не сте против да прекарате един ден повече в морето, капитане.

Вегенер пусна първата си бомба:

— Добре, защото след две седмици се махаме оттук и ще довършим работите там.

— Ще трябва месец, преди новият двигател за този кран да бъде готов, сър — отбеляза помощник-боцман Боб Райли.

— Може ли кранът да се завърти?

— Двигателят му е изгорял, капитане.

— Като му дойде времето, ще вържем въже от кърмата за задницата на крана. Пред себе си имаме двадесет метра вода. Ще освободим съединителя на крана и ще теглим съвсем леко напред, за да го завъртим сами, а след това ще излезем на заден ход — обяви капитанът. Това накара останалите да присвият очи.

— Може да го счупим — каза след малко Райли.

— Този кран не е мой, но, Господи, това е моят кораб.

Райли се засмя:

— По дяволите, радвам се отново да те видя, Ред… извинете ме, капитан Вегенер!

— Задача номер едно е да отидем до Балтимор за доремонтиране. Нека помислим как да движим нещата едно по едно. Ще се срещнем утре в седем сутринта. Още ли сам си правиш кафето, Португалецо?

— Можете да заложите задника си, сър — отговори главният старшина-рулеви Ореза. — Ще донеса чайника.

И Вегенер излезе прав. След три дни „Панаш“ бе готов да излезе в морето, въпреки че не беше много красива гледка с всичките сандъци и въжета, увити около целия кораб. Отместването на крана стана преди зазоряване, за да не ги види някой, а когато хората от стачния пост се появиха, забелязаха чак след няколко минути, че кораба го няма. Сметнаха, че това е невъзможно, защото той дори не беше боядисан изцяло.

Боядисването довършиха в пролива на Флорида, защото то беше нещо много важно. Вегенер се излежаваше на мостика, задрямал на един кожен фотьойл по време на предобедната вахта, когато телефонът му иззвъня и старшина Оуенс го покани да дойде в машинното. Вегенер отиде и завари масата покрита с чертежи, над които се суетеше един монтьор, а зад него — офицер, специалист по двигатели.

— Няма да повярваш — обяви Оуенс. — Кажи му, синко.

— Казвам се моряк Обреки, сър. Двигателят не е инсталиран правилно — отговори младежът.

— Защо мислиш така? — попита Вегенер.

Големите корабни дизелови двигатели бяха от нов тип, с перверзна конструкция за лесно поддържане. На всеки член от екипажа, работещ в машинното, бяха раздадени малки упътвания, а във всяко имаше схема, обвита с ламинирана пластмаса, която беше по-лесна за използване, отколкото чертежите на производителя. Конструкторската фирма беше предоставила и уголемен вариант на чертежа от упътването, също обвит в пластмаса, и точно той се намираше на масата.

— Сър, този двигател много прилича на трактора на баща ми, малко е по-голям, но…

— Вярвам ти, Обреки.

— Турбонагнетателят не е монтиран правилно. Той съвпада с плановете тук, но маслената помпа изтласква маслото през него в обратната посока. Схемата не е правилна, сър. Някой от чертожниците го е оплескал. Виждате ли тук, сър? Маслената магистрала трябва да мине оттук, но чертожникът я е поставил от другата страна на щуцера. Никой не е видял и…

Вегенер само се засмя. Погледна старшина Оуенс:

— Колко време ще бъде необходимо, за да го оправите?

— Обреки казва, че можем да го нагласим до утре по това време, капитане.

— Сър — обади се лейтенант Майкълсън, офицерът, специалист по двигатели с вътрешно горене, — вината е изцяло моя. Аз трябваше да… — Лейтенантът очакваше върху него да се стовари небето.

— Поуката от това, мистър Майкълсън, е, че човек не може да се довери дори на упътванията. Научихте ли този урок, мистър?

— Да, сър!

— Добре. Обреки, ти си морж първа степен, така ли?

— Тъй вярно, сър.

— Грешиш. Ти си помощник-машинист трета степен.

— Сър, трябва да издържа писмен изпит…

— Смятате ли, че Обреки издържа този изпит, мистър Майкълсън?

— И още как, сър.

— Добре, хора. Искам утре сутринта по това време да се движим с двадесет и три възла.

И от този момент нещата бяха тръгнали съвсем леко. Двигателите са механичното сърце на всеки кораб и Няма моряк на света, който да предпочита бавен кораб пред бърз. Когато „Панаш“ вдигна двадесет и пет възла и ги поддържа в продължение на три часа, бояджиите боядисваха по-добре, готвачът отдели малко повече време на ястията и техниците затягаха болтовете по-усърдно. Корабът им вече не беше инвалид и в екипажа избуя гордост като дъга след летен дъжд — още повече, защото един от тях беше открил проблема. Ден по-рано от уговорката „Панаш“ влезе гордо в пристанището на бреговата охрана в Къртис Бей. Вегенер управляваше и използва всичките си умения, за да направи „светкавично“ доближаване до дока от първия път.