Том Клэнси - Реална заплаха

— Да. Цялата операция свърши работа — обади се за първи път Ритър. — Наистина. Започнахме война в Картела, а убийството на Ескобедо беше последното действие — или може би не, ако войната продължи. Може би след като толкова много от водачите ги няма, колумбийците ще успеят да се справят по-добре. Нуждаем се от тези свои възможности и не можем да си позволим да бъдат иззети от нас.

— Съгласен съм — каза Райън. — Но така не може да се прави обществена политика, по дяволите.

— Джак, кажи ми кое е право и кое не? — помоли Мур. — Струва ми се, че днес ти си експертът по този въпрос — добави без особена ирония.

— Предполага се, че живеем в демократична страна. Позволяваме на хората да знаят нещо или поне казваме на тях — махна с ръка към конгресмените той. — Когато правителството реши да премахне хора, които застрашават интересите на страната, това не трябва да бъде убийство. Не винаги. Аз просто не съм сигурен къде е разделителната линия. Други хора трябва да могат да ни кажат това.

— Е, като дойде януари, тези хора няма да сме ние — каза Мур. — Значи се разбрахме? Всичко остава тук. Никакви политически циркове?

Трент и Фелоус едва ли биха могли да се намират по-далеч по отношение на политическите си разбирания: хомосексуалистът от Нова Англия и непоколебимият мормон от Аризона. И двамата кимнаха в знак на съгласие.

— Никакви игри — каза Трент.

— Това само би навредило на страната — съгласи се Фелоус.

— А това, което ние току-що направихме… — промърмори Райън. „Каквото и да е то, по дяволите…“

— Ти не си го направил — каза Трент. — Ние го направихме.

— Точно така — изсумтя Райън. — Е, и мен скоро няма да ме има.

— Така ли мислиш? — попита Фелоус.

— Не е така, доктор Райън. Не знаем кого ще назначи Фаулър, вероятно някой политиканстващ юрист, когото той харесва. Знам имената в списъка му — добави Трент.

— Съвсем сигурно е, че няма да бъда аз. Той не ме харесва — каза Райън.

— Той не трябва да те харесва и ти няма да бъдеш директор, но си в списъка — каза Трент. „Може би ще останеш заместник-директор“ — помисли си конгресменът.

— Ще видим — обади се Фелоус. — Ами ако нещата се развият по друг начин през ноември? Фаулър все още може да се оплеска.

— Повярвай ми, Сам — отговори Трент, — ако нещо има да става, то става.

— И все пак има една неизвестна — изтъкна Ритър.

— Вече съм обсъдил това с Бил Шоу — каза Мур. — Смешно е, но единственият закон, който Кортес е нарушил, е незаконно влизане в страната. Нищо от данните, които е извлякъл от нея, не е секретно. Удивително, нали?

Райън поклати глава и си тръгна рано от работа. Имаше среща с адвоката си, който скоро щеше да уреди стипендия за обучението на седем деца, които живееха във Флорида.

Пехотинците преминаха през центъра за специални операции във Форт Макдил. Казаха им, че операцията им е била успешна, заклеха ги да пазят тайна, получиха повишенията си и заминаха на новите си назначения. Освен един човек.

— Чавес? — повика един глас.

— Здравей, мистър Кларк.

— Искаш ли да те черпя една вечеря?

— Има ли добър мексикански ресторант наоколо?

— Може би ще се намери.

— Какъв е поводът?

— Ще поговорим служебно — каза Кларк. — Има едно свободно място, където работя аз. Плащат по-добре, отколкото на сегашната та работа. Но ще трябва отново да ходиш на училище за две години.

— Мислил съм за това — отговори Чавес. Той смяташе, че от него може да излезе офицер. Ако той беше на мястото на Рамирес, може би… или може би не. Но искаше да разбере.

— Ти си добър, хлапако. Искам да работиш с мен.

Чавес помисли по въпроса. Ако не друго, щеше да изкара една безплатна вечеря.

Капитан Бронко Уинтърс бе изпратен в ескадрила изтребители „Ф-15“ в Германия, където се отличи и бързо стана командир. Сега беше по-спокоен млад мъж. Беше прогонил демоните от смъртта на майка си. Уинтърс никога не би погледнал назад. Трябваше да свърши определена работа и направи точно това.

Есента беше студена и неприветлива след горещото и задушно лято във Вашингтон. Столицата се опразни за президентските избори, които този ноември се провеждаха заедно с изборите за всички места в Белия дом и една трета от креслата в Сената, както и стотици други назначения на политически фигури на ръководни позиции. В началото на есента ФБР разби няколко кубински шпионски мрежи, но някак си странно беше, че това нямаше политически оттенък. Макар арестуването на пласьорска мрежа за наркотици да се считаше за политически успех, арестуването на шпионите се смяташе за провал поради това, че бе допуснато съществуването им. Нямаше никаква политическа изгода от това освен сред кубинската емиграция, чиито гласове може вече да са били спечелени, тъй като Фаулър говореше за „диалог“ с Куба, която те бяха напуснали. Президентът си възстанови гласовете, след като конвенцията на собствената му партия проведе слаба изборна кампания, и уволни двама от ключовите си политически съветници. Явно идваше време за промяна и въпреки че тя беше наблизо, Дж. Робърт Фаулър спечели изборите само с някакви два процента предимство. Някои го наричаха сигурен мандат, други лигава кампания. След като всичко премина, Райън реши, че последното е по-близо до истината.