Том Клэнси - Реална заплаха

— Имам името ти на един протокол.

— Тази операция вече е прекратена и никакви сведения не са останали. Та какво можеш да направиш, за да ме разкриеш, без да изложиш себе си и ЦРУ на далеч по-лоши обвинения?

Кътър се чувстваше особено горд от себе си. Всичко беше обмислил по време на обратния полет от Панама.

— Във всеки случай аз съм човекът, който дава заповедите. ЦРУ вече няма да се занимава с това. Ти си единственият, който има документи. Предлагам ти да ги унищожиш. Всички материали и кореспонденцията от „Увеселителна лодка“, „Променлива“, „Реципрочност“ и „Орлово око“ трябва да бъдат унищожени. Това е другата част от операцията, за която противникът не се е досетил. Превърни всичко в обикновена тайна операция и пак ще можем да я използваме. Имаш заповеди. Изпълнявай ги.

— Ще останат недовършени неща.

— Къде? Мислиш ли, че хората доброволно ще поискат да прекарат известно време във федералния затвор? Твоят мистър Кларк би ли обявил факта, че е убил над осемдесет души? Дали екипажът на самолета от военноморските сили ще напише книга за това как е пуснал две умни бомби в приятелска страна? Твоите хора в „Променлива“ не са видели нищо. Пилотът на изтребителя е потопил няколко самолета, но на кого може да се похвали? Радарният самолет, който го е водил към целта, всъщност не е видял нищо, защото те винаги първи изключваха връзката. Хората от специалните служби, които се занимаваха с наземната част на операцията при Пенсакола, няма да говорят. А сме заловили само двама души от самолетните екипажи. Сигурен съм, че можем да измислим нещо за тях.

— Забравяш хората, които имаме в планината — тихо каза Ритър. Вече се досещаше какво ще стане.

— Трябва ми информация за настоящото им положение, за да мога да уредя изтеглянето им. Ще се погрижа за това чрез собствените си канали, ако нямаш нищо против. Дай ми информацията.

— Не.

— Това не е молба. Знаеш, че мога да стана човекът, който те е разкрил. Тогава опитите ти да ме натопиш просто ще изглеждат като безсилен опит да се оневиниш.

— Това ще съсипе изборите.

— И ще гарантира влизането ти в затвора. По дяволите, на Фаулър му е противна дори мисълта да поставя масовите убийци на електрическия стол. Как мислиш, че ще реагира на това да се хвърлят бомби върху хора, които даже не са обвинени. А и какво ли ще каже за онези загуби на личния състав, за които толкова много говореше ти? Това е единственият изход, Ритър.

— Кларк се върна в Колумбия. Изпратих го за Кортес. Това усложнява нещата. — Това бе последният коз на Ритър, но той не свърши добра работа.

Кътър подскочи в стола си.

— И какво ще стане, ако той разкаже всичко? Не си струва. Викни обратно кучето си. Това също е заповед. Сега ми дай информацията и унищожи онези папки.

Ритър не искаше да го стори, но не виждаше изход. Заместник-директорът по операциите отиде до сейфа, отвори го и извади папките. В „Увеселителна лодка-II“ имаше карта с пунктовете за изтегляне. Даде я на Кътър.

— Искам всичко да се свърши още тази вечер.

Ритър въздъхна.

— Ще бъде направено.

— Добре. — Кътър сви картата и я напъха в джоба на сакото си. Излезе от кабинета, без да каже друго.

„Всичко се свежда дотук“ — помисли си Ритър. Тридесет години в служба на правителството, пращане на агенти по целия свят, за да вършат неща, от които страната им се нуждаеше, а сега трябваше да изпълни възмутителната заповед или да се изправи пред Конгреса, съдилищата и затвора. И в най-добрия случай заедно със себе си щеше да завлече там и други. Не си струваше. Боб Ритър се тревожеше за онези хлапета в планините, но Кътър каза, че ще се погрижи за тях. Заместник-директорът по операциите на Централното разузнавателно управление си помисли, че може би Кътър ще удържи на думата си. Но знаеше, че няма да го направи. Проява на страхливост бе дори да се надява на подобно нещо.

Взе папките от стоманените рафтове и ги занесе при бюрото си. До стената имаше машина за унищожаване на документи — един от по-важните прибори на съвременните учреждения. Ритър държеше единствените екземпляри на въпросните документи. Хората за комуникациите на оня хълм в Панама унищожаваха всичко веднага След като изпратеха сведенията до канцеларията на Ритър. „Лудория“ се провеждаше чрез Агенцията за националната сигурност, информационният трафик от операцията не достигаше дотам, а наличните папки щяха да се загубят в купищата данни в мазетата на комплекса Форт Мийд.