Том Клэнси - Всички страхове

Въпреки всичко обаче в леглото бе прекрасен и нежен мъж. Лиз се намръщи на стената. Този човек просто не се поддаваше на класифициране.

— Видя ли онзи доклад от Япония? — попита президентът и върна Елиът отново към работата, преди да е успяла да достигне до смислен извод.

— Ъъм, радвам се, че подхвана темата. Онзи ден в канцеларията ми пристигна нещо смущаващо.

— За какво?

Интересът на Фаулър се изрази в по-осезателни движения на ръцете му. Сякаш се мъчеше да извлече информацията от тялото й.

— За Райън — отвърна Лиз.

— Пак ли той? И какво по-точно?

— Сведенията, които се отнасяха до нередовни финансови операции, се потвърдиха, но все пак е успял да се измъкне, като е намерил изход в някакви технически подробности. Те щяха да бъдат достатъчни за изваждането му от администрацията, но тъй като се е подготвил добре…

— Какво друго имате освен техническите подробности?

— Сексуална непристойност и вероятно използване на служители от управлението за разчистване на лични сметки.

— Сексуална непристойност… позор…

Елизабет се изхили. Това му хареса.

— Може би има замесено и дете.

Това вече не хареса на Фаулър. Той вземаше твърде на сериозно въпроса за детските права. Ръцете му спряха да се движат.

— Какво знаем?

— Малко. Въпреки това заслужава внимание — каза Лиз и отново задвижи ръцете му.

— Добре, нека ФБР направи безшумно разследване — произнесе се президентът и помисли, че е приключил въпроса.

— Няма да доведе до нищо.

— Защо?

— Райън поддържа доста тесни връзки с Бюрото. Приятелите му там могат да се намесят и да потулят нещата.

— Бил Шоу не е такъв човек. Той е най-доброто ченге, което някога съм виждал. Дори и аз самият не мога да повлияя на решенията му и точно така трябва да бъде.

Отново логика и принципи. Този човек бе непредсказуем.

— Шоу лично се е занимавал със случая на Райън. Имам предвид терористите. Намесване по лична инициатива през главата на Бюрото.

— Вярно — призна Фаулър.

Щеше да изглежда лошо. Конфликт на интереси и така нататък.

— Освен това личният съветник на Шоу е онзи Мъри. А те двама с Райън са доста близки.

— И какво тогава? — изръмжа Фаулър.

— Може би някой от Министерството на правосъдието?

— А защо не от Секретната служба? — попита Фаулър, който знаеше отговора, но любопитстваше дали тя също го знае.

— Ще изглежда като лов на вещици.

— Добре, убеди ме. Нека бъде някой от правосъдието. Обади се утре на Грег.

— Добре, Боб.

Време бе да смени темата. Тя притегли една от ръцете му към устните си и я целуна.

— Знаеш ли, че в моменти като този ужасно ми се пуши.

— Цигара след секса? — попита той и я придърпа по-плътно към себе си.

— Когато се любим, Боб, аз пуша по време на секса…

Тя се обърна и го погледна в очите.

— Май че е време да щракна със запалката.

— Казват — измърка съветничката по националната сигурност и се примъкна да го целуне, — казват, че президентът на Съединените щати е най-силният мъж на света.

— Правя всичко, което е по силите ми, Елизабет.

Час и половина по-късно Елиът реши, че е вярно. Започваше да го обича. И тогава се запита какво ли изпитва той към нея…

— Guten Abend, Frau Fromm 88 88 Guten Abend, Frau Fromm (нем.). — Добър вечер, госпожо Фром — Бел.прев. — каза мъжът.

— Кой сте вие?

— Петер Виглер от „Берлинер Тагеблат“. Ще можем ли малко да поговорим?

— За какво? — попита тя.

— Aber 89 89 Aber (нем.) — но. — Бел.прев. … — посочи той дъжда, който се изливаше върху главата му, и госпожа Фром си спомни, че трябва да се отнася възпитано дори и към журналистите.

— Да, разбира се, заповядайте.

— Благодаря ви.

Той влезе и свали палтото си, което жената пое и окачи на закачалката. Мъжът бе капитан от Първо главно управление на КГБ (външното разузнаване). Тридесетгодишен, обещаващ млад офицер. Хубав, с дарба за чужди езици и с две висши образования — по психология и техническо. Вече бе преценил Трудл Фром. Паркираното пред вратата й ново ауди бе хубаво, но не и луксозно. Дрехите й — също нови — представителни, но не и набиващи се в очи. Тя бе горда и умерено алчна, но в същото време пестелива. Криеше нещо, но бе достатъчно пресметлива, за да съобрази, че ако го отпрати, ще събуди повече подозрение от всякакво обяснение. Той седна на един от столовете и зачака следващия й ход. Тя не му предложи кафе. Явно се надяваше да не остане дълго. Мнимият журналист се зачуди дали зад третото име в списъка му от десет души се крие нещо, за което си струва да докладва в Москва.