Том Клэнси - Дълг на честта

— Виж обаче от кого са купили йените — предложи му Уинстън.

— И колко са платили за тях… — Грант извърна глава и погледна шефа си.

— Знаеш ли защо винаги бях честен, Марк? Знаеш ли защо никога не си губех времето, абсолютно никога, нито веднъж, даже когато се бях подсигурил в банката? — Имаше не само една причина, разбира се, но защо да смесва нещата? Той натисна с пръст монитора и направо остави отпечатък на стъклото. За малко да се разсмее от символизма. — Ето защо.

— Това не означава абсолютно нищо. Японците са знаели, че могат да покачат донякъде стойността и…

Уинстън виждаше, че Грант още не загряваше напълно. Трябваше да го чуе на разбираем за него език.

— Открий тенденцията, Марк. Виж каква е тенденцията там. — „Да, негоднико — каза си той, като се запъти към тоалетната. — Тенденцията ми е приятелка.“ Сетне му хрумна нещо друго:

„Ще се ебаваш с моя финансов пазар, а?“

Това не му донесе голяма утеха. Джордж осъзна, че е дал компанията си в лапите на хищник и че щетите са нанесени умело и не на шега. Вложителите му се бяха доверили и той предаде това доверие. Докато си миеше ръцете, Уинстън се погледна в огледалото над мивката и видя очите на човек, напуснал поста си и изоставил хората си.

„Но сега се върна, за бога, и те чака цяла камара работа!“

„Пасадена“ най-сетне отплава. Според Джоунс — най-вече от неудобство. Той чу телефонния разговор на Барт Манкузо с главнокомандващия войските в Тихия океан, в който първият обясни, че подводницата е оборудвана с оръжия и така претъпкана с храна, че коридорите й са изцяло покрити с кутии консервирани продукти, достатъчни за шестдесет, че и повече дни в открито море. Джоунс си помисли, че това напомня за не дотам доброто старо време, и си припомни дългите плавания. И така, американският боен плавателен съд от военноморските сили „Пасадена“ сега бе в открито море и се насочваше на запад с двадесетина възла с помощта на безшумно, а не скоростно витло. Иначе някой би могъл да я засече. Подводницата току-що мина на петнадесет морски мили от платформа на сонарната наблюдателна система, една от новите, които можеха да уловят зародишния пулс на неродено китче. „Пасадена“ все още нямаше инструкции, ала щеше да е на разположение, ако или когато се получеха такива, като екипажът й правеше постоянни учения, превиваше гръб и усвояваше онова морско чувство, което идва, щом имаш нужда от него. И това беше нещо.

Част от него отчаяно копнееше да е там, но тази негова страна вече принадлежеше на миналото.

— Нищо не виждам, сър.

Джоунс премига и пак погледна принтерната страница, избрана от него.

— Ами трябва да търсиш други неща — рече той. Сега единствено морски пехотинец с пистолет можеше да го изкара от клона на наблюдателната сонарна система. Недвусмислено го обясни на адмирал Манкузо, който на свой ред изясни този факт на другите. Имаше кратки обсъждания дали да не уредят на Джоунс специална заповед за произвеждане в по-висок чин, може би капитан III ранг, обаче Рон сам сложи край на идеята. Той напусна флота като главен оператор на сонар, а по-добра длъжност никога не бе искал. Освен това главните старшини, които в действителност ръководеха мястото и вече го бяха приели като един от тях, нямаше да погледнат с добро око на повишението.

Океанографският помощник главен специалист Майк Бумър беше прикачен към Рон като негов партньор. Доктор Джоунс си помисли, че хлапето има данни на добър ученик, макар да беше напуснал патрулните самолети поради хронична въздушна болест.

— Всички тези момчета използват системите „Преъри-Маскър“, когато се изкачват за въздух. Нали помниш, звукът е като от дъжд по морската повърхност. Дъждът на повърхността се вижда на линията за хиляда херца. И така, търсим дъжд — той плъзна една метеорологична снимка по масата, — когато не е валяло. После се вглеждаме за засечени шестдесетхерцови сигнали, малки, къси и кратки, на които иначе можеш да не обърнеш внимание, а сега случайно се покриват с валежите. Те използват шестдесетхерцови генератори и двигатели, нали? Сетне поглеждаме за смущения, просто някакви точици, приличащи на външни шумове, които също съвпадат с мястото на дъжда. Като тези. — Отбеляза ги с червено на листа, а после погледна към командващия станцията лейтенант, който се надвесваше от другата страна на масата като някой любопитен бог.

— Чувал съм истории за вас, когато работех на язовира Нек. Мислех, че са моряшки разкази.