Том Клэнси - По заповед на президента

— Това е политически динамит, господин президент — обади се ван Дам.

— Е, и?

— Има юридически проблем — каза Пат Мартин. — Нарушава се изпълнителната заповед на президента Форд.

— Знам я — отвърна Райън. — Но кой издава тези заповеди?

— Главнокомандващият, сър — отвърна Мартин.

— Нахвърляй ми тогава текста на една нова.

— Какво мирише така?

Шофьорите бяха излезли от мотела в Индиана за утринното разместване на камионите, за да предпазят гумите им от разрушаване. Вече им се повдигаше и от мотела, и от всичко, свързано с него, и от сърце жадуваха забраната за пътуванията вече да е вдигната. Един шофьор току-що бе раздвижил камиона си и го бе паркирал до циментовоза. Пролетта бе топла и металните тела на камионите превръщаха вътрешностите им във фурни. В случая с циментовоза това бе предизвикало ефект, който собствениците му не бяха предвидили.

— Да нямаш утечка? — попита той Холбрук, после се наведе да погледне. — Не, резервоарът ти си е наред.

— Може някой да е разлял нафта — каза Холбрук.

— Ами! Колко дни не сме зареждали. По-добре да разберем какво е, че знаеш ли как гръмна един камион, само защото някакъв механик се беше осрал? Страшна каша. — Той тръгна да обикаля камиона. — А бе сигурно имаш утечка, авер. Дай да ти видим горивната помпа — предложи той и дръпна ключалките на предния капак.

— Чакай бе!…

— Спокойно, приятел, знам как да ти я оправя. На година икономисвам пет хилядарки с тая работа. — Капакът отскочи и шофьорът погледна вътре, посегна и подръпна няколко маркуча, после опипа връзките на горивната помпа. — Тук всичко е наред. — После огледа подаването към впръскващите помпи. Една гайка се беше поразхлабила, но това не беше фатално. Той я притегна. Наведе се да огледа отдолу. — Нищо не капе, по дяволите! — После подуши във въздуха. Може би миризмата идваше отнякъде другаде… не. От ресторанта долитаха кухненски миризми. Вонята идваше някъде съвсем отблизо… тук имаше още нещо, не беше само дизелът…

— Какво става, Куутс? — попита един друг шофьор.

— Подушваш ли го? — И двамата вдигнаха носове и задушиха като кучета.

— Да не би да е пробит резервоар?

— А бе не е… — Първият шофьор изгледа Холбрук. — Виж, не искам да си пъхам носа в чужди работи, но съм си собственик на камиона и малко се изнервям, когато се размирише така наблизо, нали разбираш? Имаш ли нещо против да дръпнеш някъде по-настрани? И хвани някой да ти провери двигателя, а?

— Да бе, разбирам те. — Холбрук се качи в камиона, запали го и подкара бавно към едно празно място на паркинга. Двамата мъже го проследиха с поглед.

— Тая дяволска миризма се разкара, а, Куутс?

— Тоя камион нещо не е наред.

— Заеби го. Време е да чуем новините. Хайде. — Другият водач махна с ръка.

— По-тихо бе! — викнаха няколко гласа при влизането им в ресторанта. Телевизорът беше включен на Си Ен Ен. Сцената напомняше с нещо на студиите за специални ефекти, но този път всичко беше истинско.

— Какво стана нощес, полковник?

— Ами, противникът на два пъти се опита да ни посети. Първия път — обясняваше Едингтън с пура в протегната си ръка — ние седяхме хей там, на онзи рид. Втория път напредвахме, също и те, и се срещнахме точно тук… — Камерата се завъртя да покаже два танка на шосето, край което бе застанал полковникът.

— Бас държа, че тия машинки са голяма работа — обади се Куутс.

— И освен това стрелят — каза някой.

Картината се промени и се появи познато симпатично лице, сега изтощено и покрито с прах.

— Тук е Том Донър, с екипа, прикрепен към 11-и бронетанков полк. Как да ви обясня нощта, която прекарахме? Бях с екипажа на този «Брадли» и той и останалите от ротата… прегазихме… не знам колко врагове за последните дванайсет часа. Нощес в Саудитска Арабия избухна Войната на световете, а ние бяхме марсианците. Силите на ОИР — тези, с които се сблъскахме тук, бяха смесени, иракски и ирански, и се опитаха да контраатакуват, но нищо не излезе…

— По дяволите, какво ли не бих дал да бяха изпратили моята част — възкликна един патрулен полицай от магистралата, току-що влязъл да изпие едно кафе. Беше чест посетител тук и познаваше доста от водачите.

— Смоуки, в охайската гвардия танковете ви същите ли са? — попита го Куутс.

— Да, моята част е бронетанкова. Тия момчета от Каролина са си прекарали славно снощи.

— Вражеските сили в момента бягат с пълна пара — продължаваше Донър. — Вие току-що видяхте репортаж от бойните части на Националната гвардия, които разгромиха две бронирани дивизии…