Том Клэнси - По заповед на президента

— Командната машина точно пред вас — обадиха се от танка «Брадли» на четиристотин метра вдясно от полковника. — Диапазон два километра, в момента се движи.

Адвокатът офицер вдигна глава над подравнения вал и огледа равнината пред себе си с инфрачервения далекоглед. Сега беше най-удобният момент.

— Хуутаул, тук Шест, очакваме гости след десет секунди, повтарям, очакваме гости след десет секунди. Четири-Три, имайте готовност.

— Четири-Три в готовност, Шест. — Този танк щеше да даде първия изстрел. Мерачът избра фугасно-запалителен-трасиращ снаряд. Един бронетранспортьор не беше чак толкова корава цел, че да харчи бронебойните снаряди. Мерачът улови целта и бордовият компютър определи разстоянието за стрелба.

— Яж ми хуя, пий пикня, да еба майка ти в гъза — изрецитира мерачът в системата за връзка.

— Хуутаул, Шест, огън, повтарям, огън.

— Огън! — заповяда командирът на мерача. Три трасиращи снаряда прорязаха линия през пустинята и трите попаднаха в целта.

— Цел поразена! — мигновено докладва командирът. — Ляв траверс, цел две, беердеем.

— Целта виждам! — каза мерачът, когато закова прицела.

— Огън! — Секунда по-късно: — Целта унищожена! Спрете огъня, траверс вдясно! Беердеем, цел три, разстояние хиляда и петстотин! — Куполът на танка се завъртя на другата страна.

— Целта виждам!

— Огън! — Третият изстрел също попадна в целта, десет секунди след първия.

И трите бронетранспортьора горяха. Ослепително ярката бяла светлина чак му пречеше да гледа. В следващия момент проблеснаха пламъци вляво и вдясно от позицията му.

— Атака!

Двайсет танка «Брадли» се стрелнаха от убежищата си, със завъртени на деветдесет градуса куполи; мерачите им трескаво търсеха вражески танкове. Започна кратка и безмилостна престрелка, която продължи десет минути и три километра. Машините на противника се опитваха да се оттеглят, но не можеха да стрелят ефективно назад. Бяха изстреляни две противотанкови ракети, но и двете не стигнаха до целите си и избухнаха в пясъка, когато подвижните им установки бяха унищожени от танковия огън. Тежките им картечници нямаха достатъчно мощност, за да пробият челната броня на «Брадли». Вражеският отряд, включващ общо тридесет машини, беше унищожен.

— Уулфпак, тук Хуут-Шест-Актуал. Мисля, че ги унищожихме всички. Няма жертви от наша страна — добави той. Брей, дявол да го вземе, тия «Брадли» си ги биваше.

— Радиообменът се оживи, сър — докладваха от електронното разузнаване.

— Искат артилерийска подкрепа — намеси се бързо един саудитски офицер.

— Хуут, скоро очаквай малко стрелба — предупреди Едингтън.

— Разбрано. Хуут се придвижва напред.

Така беше по-безопасно, отколкото да останат на място или да се оттеглят. По дадена команда танковете «Брадли» и «Хамър» се стрелнаха два километра на север, като търсеха вражеския спомагателен разузнавателен отряд — трябваше да има поне още един, — който щеше да се придвижи напред, за да замести унищожения, вероятно с голяма предпазливост. Това, както знаеше подполковникът от Националната гвардия, щеше да бъде разузнавателната битка, подготовка за главното събитие, което щеше да започне с леките машини, преди да приключи с тежките танкове. Но имаше и разлика. Той можеше да продължи да оформя бойното поле за «Уулфпак». Очакваше да открие друга рота с разузнавателни машини, плътно следвана от тежкоброниран преден отряд. «Брадли» разполагаха с ракети TOW, за да се справят с танковете, а оръдието «Бушмастър» беше изработено с единствената цел да унищожава пехотни бронетранспортьори, които наричаха «бимп». И нещо друго — макар и врагът да знаеше къде се намира разузнавателният отряд — по-точно къде се бе намирал — той би очаквал те да се дръпнат назад, а не напред.

Това се потвърди само след две минути, когато на километър зад придвижващите се «Брадли» се стовари огнен бараж. Другата страна воюваше по учебник — по стария съветски учебник. Той не беше лош, разбира се, но американците също го бяха чели. «Хуутаул» напредна бързо още един километър и спря, като си намери една удобна линия от ниски възвишения; на хоризонта отново се бяха появили характерни очертания. Адвокатът полковник вдигна микрофона да докладва за придвижването си.

— Бъфорд, тук Уулфпак, направихме контакт, сър — предаде Едингтън на Дигс от командния си пункт. — Току-що пометохме разузнавателния им отряд. Нашите предни части вече имат визуален контакт с противника. Намерението ми е да вляза в кратка схватка и да ги издърпам назад и надясно, в югоизточна посока. Вражеската артилерия обстрелва между отряда и основните сили. Край.