Том Клэнси - По заповед на президента

— Разбрано, Уулфпак. — Върху командния си екран Дигс видя напредващите танкове «Брадли», които се движеха в отлична права линия, но силно отдалечени един от друг. После се забеляза раздвижване и от другата страна.

Да бъдеш командващ генерал се оказа безкрайно отчайващо. Той имаше повече познания как да развие една битка, отколкото бе имало в цялата военна история. Сега имаше възможността да казва на взводовете какво да правят, къде да се насочват, по кого да стрелят — но не можеше да го прави собственоръчно. Беше одобрил намеренията на Едингтън, Хам и Магрудър, координирайки плановете им в пространството и времето, и сега като техен командир трябваше да ги остави да действат по свое усмотрение и да се намесва само ако нещо тръгне зле. Тоест в момента беше само наблюдател.

Моментът беше почти настъпил. Хам водеше дивизионите си в една редица, покривайки с всеки по десет километра. Разстоянията между тях бяха също по десет километра. Командирите имаха заповед да поставят батальоните начело, а танковите роти в резерв. Всеки батальон имаше по девет танка и тринадесет «Брадли», плюс два M113 транспортьора с минохвъргачки. Пред тях, в момента на седем километра разстояние, се намираха дивизиите на Втори корпус на ОИР, обезкървени от битките на север от ВГКХ, но по всяка вероятност в пълна бойна готовност. Хеликоптерите му и видеоинформацията от «хищниците» бяха определили добре позициите им. Той знаеше къде се намират. Те обаче още не знаеха за съществуването му; по-скоро имаше вероятност да не знаят. Разбира се, те сигурно полагаха отчаяни усилия да се уверят в това. Последната му заповед беше хеликоптерите да направят още една обиколка. Всичко останало беше готово, а на осемдесет километра зад гърба му «Апачите» и «Кайова» започнаха да излитат, за да изпълнят задачата си в главното събитие.

F-15E Страйк Ийгъл бяха във въздуха на север. Два вече бяха свалени — единият бе на командира на ескадрилата. Сега, охранявани от F-16, екипирани с ракети ХАРМ, те бомбардираха мостовете през устието на двете реки с бомби с лазерно насочване. Виждаха горящи танкове на запад от блатата и други, непокътнати, скупчени на изток от тях. За един час всички маршрути през двете реки бяха унищожени с повторни удари.

F-15C бяха над района на ВГКХ, както винаги под командването на АУАКС. Едно звено от четири самолета се въртеше високо, извън обсега на подвижните установки с ракети «земя-въздух», които придружаваха напредващите части. Тяхната задача беше да следят за вражески изтребители. Останалите преследваха хеликоптерите на бронираните дивизии. Свалянето на хеликоптер не носеше кой знае каква слава в сравнение с унищожаването на изтребител, но свалената цел си беше свалена цел. Освен това вражеските генерали пътуваха предимно с хеликоптери.

Долу под тях новината трябва да се бе разпространила бързо. Само три хеликоптера бяха унищожени през деня, но с прииждането на мрака броят им рязко нарасна и половината бяха ударени още в първите десет минути. Ловът беше много лесен. Врагът в нападение трябваше да предложи битка; той не можеше да се крие в укрития, не можеше да се разсейва в пространството. А това напълно отговаряше на предпочитанията на пилотите на «Ийгъл».

По-малко от половината му мерачи бяха изстрелвали ракети TOW по реални цели, макар и да го бяха правили стотици пъти по време на симулация. «Хуутаул» изчакваше напредващите части да навлязат в обсега му. Работата не беше от най-простите. Допълнителният разузнавателен отряд все още беше наблизо. Този път сблъсъкът наистина заприлича на сражение на две страни. Два бронетранспортьора бяха зад американската редица от танкове и двата се показаха изведнъж. Единият се засили срещу един «Хамър» и го заля с картечен огън преди един «Брадли» да го пръсне на парчета. Танкът препусна с пълна скорост към мястото на сблъсъка и откри един оцелял от тричленния екипаж на «Хамъра».

Противниковите танкове вече стреляха, насочвани от пламъците от изстрелите на танковете «Брадли» и от собствените си системи за нощно наблюдение. Разрази се яростна, но кратка битка. Един «Брадли» беше поразен и избухна, останалите изстреляха по един-два снаряда в отговор и унищожиха двайсет танка преди командирът им да ги повика обратно, избягвайки на косъм артилерийския преграден огън, повикан от вражеския танков командир. «Хуутаул» остави след себе си ударения «Брадли» и два «Хамъра» — първите американски наземни жертви във Втората война за Персийския залив.