Том Клэнси - По заповед на президента

Оказа се, че и двамата пилоти са били летци от иранските ВВС, обучавани в Америка в края на седемдесетте. Оттам се появиха на бял свят и фотографиите им и пръстовите им отпечатъци. Друга двойка пилоти, управлявала същия вид самолет в същата швейцарска корпорация, бе имала сходна подготовка и юридическият аташе на ФБР в Берн веднага се обади на швейцарските си колеги, за да поиска разрешението им да разпита пилотите.

— И така — обобщи Дан Мъри. — Имаме една болна белгийска милосърдна сестра, приятелката й и един ирански лекар. Те отлитат със самолет швейцарска регистрация, който изчезва без следа. Самолетът принадлежи на малка търговска компания, която юридическият ни аташе на място ще проучи много бързо, но ние знаем със сигурност, че екипажът е бил ирански.

— Това вече ни отвежда в съвсем определена посока, Дан — каза Ед Фоли.

В същия момент влезе агент с факс от директора на ЦРУ. Съобщението не беше особено дълго.

— Някои хора се мислят за дяволски хитри — каза Мъри и раздаде новото разпореждане.

— Не ги подценявайте — предупреди Ед Фоли. — Още нямаме никакви сериозни доказателства. Президентът е с вързани ръце, докато не открием нещо абсолютно сигурно. — А може би дори и тогава нямаше да може да предприеме нещо, колкото и да беше разгневена в момента армията. Трябваше да отчете и онова, което бе споменал Чавес преди отлитането им. По дяволите, на хлапака му сечеше акълът. Фоли се зачуди дали да повдига този въпрос. Не, в момента имаха много по-спешни неща. Можеше да го обсъди с Мъри на четири очи.

Чавес изобщо нямаше чувството, че акълът му сече, докато дремеше в кожената седалка на път за Хартум. Дори си мислеше, че е съвсем глупав.

От друга страна, който и да беше организирал това, също не беше кой знае колко хитър. Добре, самолетът бе изчезнал с петима души на борда, но това не означаваше задължително край, нали така? HX-NJA, спомни си той от митническите документи. Хм. НХ означаваше Швейцария. Но защо НХ? Не беше ли това някакво старо име на Швейцария? Не се ли използваше все още в някои езици? Май имаше такива. Немски може би. NJA идентифицираше отделните самолети. Използваха букви вместо цифри, защото така се получаваха по-голям брой пермутации. Дори и тази представляваше определен код, с префикс «N», защото американските самолети използваха този буквен код. NJA. NJA. Нинджа. Динг се усмихна. Това беше прякорът на старото му бойно подразделение, Първи батальон от 17-и пехотен полк. «Нощта е наша!» Да, хубаво беше онова време, когато щурмуваха хълмовете на Форт Орд и Хънтър-Лигет. Но Седма пехотна дивизия отдавна беше разформирована. Нинджа. Това му се стори важно. Защо?

Очите му рязко се отвориха, Чавес се изправи и отиде при пилотите.

— Полковник?

— Какво има?

— Колко струва една от тия машинки?

— Повече, отколкото ние с теб можем да си позволим.

— Питам сериозно.

— Над двайсет милиона долара, в зависимост от модела и комплектуването. Ако някой направи по-добър самолет за делови пътувания, просто не мога да си представя как би изглеждал.

— Благодаря. — Чавес се върна на седалката си. Нямаше смисъл да се мъчи пак да заспива. Усети как носът на самолета се наклони и двигателите намалиха досадния си шум; започваха да снижават за кацане в Хартум. Щеше да ги посрещне шефът на местното отделение на ЦРУ… пардон, търговският аташе. Или културният? Нямаше значение. Динг знаеше, че този град няма да е толкова приветлив, колкото предишните два.

Хеликоптерът се приземи във Форт Макхенри, близо до статуята на Орфей, за която някой бе решил, че е подходяща да се увековечи името на Франсис Скот Кий. Почти толкова глупаво, колкото и шибаната идея на Арни за снимки. Трябваше да си придава загрижен вид. Джак направо беше в недоумение. Да не би хората да си мислеха, че в моменти като този президентът организира танцови забави? Не беше ли написал По разказ «Маската на червената смърт»? Нещо подобно. Но онази чума бе взела участие в празненството, не беше ли така? Президентът разтърка лицето си. «Спи ми се. Трябва да спя. Дрън-дрън.» Беше като фотографски светкавици. Умът се изтощава и из него без никаква причина пробягват хаотични мисли, и се налага да ги прогонваш, и да вкараш съзнанието си в коловоза на важните неща.

Обичайните лимузини бяха по местата си, но президентската я нямаше. Райън очевидно щеше да пътува в бронирано превозно средство. Наоколо имаше ченгета с мрачни лица. Е, всички бяха така, защо да не са и те?