Том Клэнси - По заповед на президента

— При този трагичен инцидент имаше загинали китайци.

Адлер забеляза, че Цзян само слуша, без да отронва и дума. В западния контекст на разбиране това го превръщаше в помощник, в техническо лице, което подпомага министъра си при юридическите тънкости или при интерпретирането им. Адлер не беше много сигурен дали случаят е точно такъв. По-вероятно да беше точно обратното. Ако Цзян беше онова, за което го мислеха американците, и ако беше достатъчно умен да подозира, че американците ще обърнат внимание на тези подробности — защо тогава беше тук, по дяволите?

— Да, и хора и от други националности също, безсмислени жертви и голяма мъка. Надявам се разбирате, че нашият президент гледа на такива случаи изключително сериозно.

— Наистина разбираме. И бих искал да добавя, че ние с ужас научихме за нападението върху неговата дъщеря. Вярвам, че вие ще предадете на президент Райън нашите най-дълбоки съчувствия за това нечовешко деяние и нашето щастие, че детето е останало невредимо.

— Благодаря ви от негово име и ще предам добрите ви пожелания. — Външният министър се беше подмазал два пъти едно след друго. Беше имал удобната възможност. Адлер си напомни, че събеседниците му се мислеха за по-умни и по-хитри от всички на света.

— Господин президентът е сантиментален мъж — призна държавният секретар. — Това е обща американска слабост. Нещо повече, той счита за свой основен дълг да брани всички наши съграждани.

— Тогава трябва да разговаряте с бунтовниците от Тайван. Според нас те са страната, разрушила авиолайнера.

— Но защо им е да правят такова нещо? — запита Адлер, едва потискайки изненадата си. Дали беше случайно подхлъзване на езика? Разговаряйте с Тайван? Ръководството на Китайската народна република го молеше да направи това?

— За да усилят въздействието посредством този инцидент, не е ли очевидно? Да въздействат върху личните чувства на вашия президент. Да затъмнят истинските проблеми между Народната република и заблудената ни провинция.

— Наистина ли мислите така?

— Да — увери го външният министър. — Ние не искаме никакви враждебни действия. Такива инциденти винаги отнемат човешки животи и причиняват големи материални загуби, а ние сме истински загрижени за страната си. Проблемът с Тайван ще бъде решен в надлежното време… и когато Америка се въздържи от намеса.

— Както вече ви казах, господин министър, промени в нашата политика няма. Всичко, към което се стремим, е възстановяването на реда и стабилността — заяви Адлер, наблягайки недвусмислено върху запазването на статуквото, което определено не влизаше в плановете на Народната република.

— Тогава сме съгласни.

— И няма да възразите срещу морските ни размествания?

Външният министър въздъхна.

— Морето е свободно за всички. Не е наша работа да даваме нареждания на Съединените американски щати, както не е и работа на САЩ да дава заповеди на Народната република. Придвижването на морските ви сили създава впечатлението, че вие оказвате влияние върху местните събития, което ние ще коментираме по надлежния ред. Но в интерес на мира — продължи той с глас, едновременно и търпелив, и уморен, — ние няма да възразяваме прекалено, особено ако това окуражи бунтовниците да прекратят безсмислените си провокации.

— Полезно би било да разберем дали вашите военноморски учения ще приключат скоро. Това ще е един много благороден жест от ваша страна.

— Пролетните маневри ще продължат. Те не представляват заплаха за никого, както ще установи съвсем скоро засиленото ви военноморско присъствие в района. Ние не искаме от вас да приемате думите ни на вяра. Нека делата ни говорят вместо нас. Добре би било също така бунтуващите ни се братовчеди да намалят собствената си активност. Може би бихте могли да ги уговорите? — Два пъти една и съща грешка? Значи предния път външният министър не беше направил грешка.

— След като настоявате за това, да, аз бих бил щастлив да добавя гласа си и този на моята страна към усилията за запазването на мира.

— Ние ценим добрите инициативи на Съединените щати и вярваме, че вие ще бъдете честен посредник в този случай, предвид на тъжния факт, че при този трагичен инцидент има и загинали ваши съграждани.

Държавният секретар се прозя.

— О, извинете ме.

— Пътуванията са проклятие, нали? — проговори за пръв път Цзян, нарушавайки продължителното си мълчание.

— Не е лъжа — съгласи се Адлер. — Моля да ми позволите да се консултирам с правителството си. Мисля, че отговорът на запитването ми ще бъде благоприятен.