Том Клэнси - По заповед на президента

— Господин президент… — Райън леко кимна, когато чу репортерката от «Маями Херълд». — В речта си снощи казахте, че не сте политик, но вие заемате политически пост. Американският народ иска да знае мнението ви по много въпроси.

— Това е логично. Като какви например? — попита Джак.

— Например за абортите? — попита журналистката. — Каква точно е вашата позиция?

— Не ми харесват — отвърна Райън искрено, без изобщо да се замисли. — Както навярно знаете, аз съм католик и по този етичен въпрос смятам, че моята Църква е права. Но законът «Роу В. Уейд» е единствено валиден в тази страна и докато Върховният съд не го преразгледа, президентът няма право да пренебрегва постановленията на федералните съдилища. Това ме поставя в донякъде неудобно положение, но като президент аз трябва да изпълнявам задълженията си в съответствие със закона. Положил съм клетва да го правя. — «Не е зле» — помисли си Райън.

— Значи не подкрепяте правото на жената да реши сама? — надушила кръв, попита репортерката.

— Какво да реши? — все още спокоен, попита Райън. — Вие знаете, че веднъж се опитаха да убият жена ми, докато беше бременна с нашия син, а скоро след това видях в болницата най-голямото си дете почти мъртво. Смятам, че животът е много ценен. И съм научил това по най-трудния начин. Надявам се хората да помислят преди да се решат на аборт.

— Това не отговаря на въпроса ми, сър.

— Не мога да попреча на хората да го правят. Независимо дали го харесвам, законът си е закон. Президентът не може да нарушава закона. — Не беше ли очевидно?

— Но когато назначавате членовете на Върховния съд, мнението им за аборта ще има ли някакво значение? Бихте ли искали да промените закона «Роу В. Уейд»?

— Както казах, законът «Роу В. Уейд» не ми харесва. Смятам, че приемането му е грешка. Ще ви кажа защо. Върховният съд се намеси във въпрос, който би трябвало да се реши законодателно. Конституцията не третира проблема и в такива случаи разполагаме с щатски и федерални законодателни тела, които да пишат законите ни. — Лекцията по гражданско право му се удаваше. — Що се отнася до номинациите за Върховния съд, които трябва да направя, имам намерение да потърся най-добрите съдии, които успея. С това ще се справим бързо. Конституцията е нещо като Библия за Съединените американски щати и съдиите във Върховния съд са… теолози, предполагам, които я тълкуват. Не се предполага, че трябва да пишат нова Конституция, а да определят какво означават постановките й. Когато се налага промяна в Конституцията, разполагаме със съответния механизъм и вече сме го използвали повече от двайсет пъти.

— Значи ще изберете само стриктни конституционалисти, които най-вероятно ще отменят закона «Роу»?

Беше все едно да блъскаш стена. Райън многозначително замълча преди да отговори.

— Надявам се да избера най-добрите съдии, които успея да открия. Няма да ги разпитвам по отделни въпроси.

Репортерът от «Бостън Глоуб» скочи на крака.

— Господин президент, ами когато животът на майката е в опасност, католическата църква…

— Отговорът е очевиден. Животът на майката е от върховно значение.

— Но църквата твърди…

— Не говоря за католическата църква. Както вече казах, не мога да нарушавам закона.

— Но вие искате да бъде променен — отбеляза журналистът.

— Да, смятам, че за всички е най-добре, ако въпросът се върне в щатските законодателни тела. По този начин народните представители могат да напишат законите в съответствие с волята на своя електорат.

— Но в такъв случай — отбеляза представителят на «Сан Франциско Екзаминър» — в страната ще има различни закони и в някои райони абортът ще е незаконен.

— Само ако избирателите искат така. Такъв е механизмът на демокрацията.

— Но какво ще кажете за бедните жени?

— Това не зависи от мен — отвърна Райън. Започваше да се нервира. Чудеше се как изобщо се е забъркал в тази каша.

— И така, поддържате ли поправка на конституцията, забраняваща аборта? — попита репортерът от «Атланта Конститюшън».

— Не, смятам, че това не е конституционен въпрос. Според мен е най-подходящо да се реши на законодателно равнище.

— Значи — обобщи журналистът от «Ню Йорк Таймс» — лично вие сте против аборта поради етични и религиозни съображения, но няма да лишите жените от техните права. Имате намерение да назначите в новия Върховен съд консервативни съдии, които навярно ще отменят закона «Роу», но не поддържате конституционна поправка, която да забрани свободата на избора. — Репортерът се усмихна. — Какво точно смятате всъщност по този въпрос, сър?