Том Клэнси - По заповед на президента

— Добро утро, Джак — надвеси се над рамото му Кати. Той я целуна по устните и се усмихна.

— Добро утро, скъпа.

— Светът още ли си е на мястото? — попита тя, като си наливаше кафе. Това показа на президента, че първата дама днес няма планирани операции. В такива дни никога не се докосваше до кафе и казваше, че не може да рискува и най-лекото потреперване на ръката, което кофеинът е в състояние да предизвика, докато реже нечие око. Картината винаги го караше да потръпва, въпреки че жена му вече оперираше главно с лазер.

— Като че ли иракското правителство пада.

Женско изсумтяване.

— Това не стана ли още миналата седмица?

— Тогава беше първо действие. Сега е трето. — «Или може би четвърто.» Той се зачуди какво ли щеше да е пето действие.

— Важно ли е?

— Възможно е. Какво ще правиш днес?

— Клинична работа и следоперативно лечение, среща по бюджетни въпроси с Бърни.

— Хм. — Джак започна да преглежда «Ранната птица» — сбор от засягащи правителството материали, събрани от основните вестници. Кати се наведе над рамото му.

— Головко? Не се ли запознах с него в Москва — онзи, който се шегуваше, че бил насочвал пистолет срещу теб!

— Не беше шега — отвърна Райън. — Вярно е.

— Хайде де!

— След това ми каза, че не бил зареден. — Джак се зачуди дали е било така.

— Искаш да кажеш, че е било наистина? — недоверчиво попита тя.

Президентът я погледна и се усмихна. Удивително, сега историята му се струваше смешна.

— По онова време му беше писнало от мен. Когато помагах за измяната на шефа на КГБ.

— Джак, никога не мога да разбера кога се шегуваш.

Райън се замисли за това. Формално първата дама бе частна гражданка. В случая на Кати това беше сигурно, тъй като тя бе работещ лекар, който проявяваше толкова интерес към политиката, колкото и към груповия секс. Ето защо формално тя не трябваше да бъде охранявана, но се смяташе, че президентът се доверява на съпругата си, както всеки нормален човек. Освен това бе логично. Преценката й по всеки въпрос беше също толкова добра, колкото и неговата, и макар да нямаше опит в международните отношения, Кати всеки ден взимаше решения, които влияеха на живота на истински хора по най-непосредствен начин. Само да сбъркаше, и те бяха слепи.

— Кати, струва ми се, че е време да ти кажа нещо за онова, с което съм се сблъсквал през годините. Да, веднъж Головко беше насочил пистолет срещу мен на една от пистите на московското летище, защото помогнах на двама много високопоставени руснаци да се измъкнат от страната. Единият от тях беше неговият шеф от КГБ.

Това я накара отново да се зачуди за кошмарите, които преди няколко години бяха тормозили съпруга й в продължение на месеци.

— И къде е сега той?

— Някъде в района на Вашингтон, забравил съм точно къде. — Джак смътно си спомняше, че дъщеря му, Катрин Герасимова, се бе сгодила за някакъв богат наследник в Уинчестър и по този начин беше заменила едно високо положение с друго. Е, заплатата, която ЦРУ плащаше на семейството, не бе достатъчна, за да поддържа много комфортен начин на живот.

Кати беше свикнала с шегите на съпруга си. Подобно на повечето мъже той разказваше забавни малки историйки, смешни заради самото си преувеличение — а и освен това Джак имаше ирландски произход, — но сега тя отбеляза факта, че думите му бяха толкова обикновени, колкото съобщение за резултатите от бейзболни мачове. Райън не видя погледа й, впит в тила му. «Да — реши Кати, когато в стаята влязоха децата, — иска ми се да чуя тези истории.»

— Добро утро, тате! — каза Кейти. — Добро утро, мами! — С това обичайната сутрешна процедура свърши или по-скоро премина в нещо по-неотложно от световните новини и събития. Кейти вече беше облечена за училище и както повечето малки деца, винаги се събуждаше в добро настроение.

— Здрасти — каза влязлата след нея Сали, очевидно ядосана.

— Какво има? — попита я Кати.

— Всички тези хора! Не можеш дори да се поразходиш, без да те следят! — раздразнено отвърна тя, като си взе чаша сок от подноса. Не си падаше много по овесената каша. — Тук е все едно като на хотел, но човек не е толкова спокоен.

— Какъв изпит имаш днес? — попита Кати, бързо схванала причината за всичко това.

— Математика — призна Сали.

— Учила ли си?

— Да, мамо.

Джак не обърна внимание на проблема и вместо това приготви овесена каша за Кейти, която я харесваше. Малкият Джак влезе последен и включи телевизора на «Картуун Нетуърк» за сутрешната си порция анимация, която Кейти също одобряваше.