Том Клэнси - По заповед на президента

Райън поклати глава, прехапа устни и сдържа първия вариант на отговора си на това нахалство.

— Струва ми се, току-що изясних това. Не желаете ли да преминем на друга тема?

— Благодаря ви, господин президент — високо извика някакъв възрастен репортер, подтикнат от отчаяните жестикулации на Арни ван Дам. Райън слезе от подиума озадачен, заобиколи ъгъла и после още един, след което се скри от поглед. Шефът на персонала го стисна за ръката и едва не го блъсна в стената. Този път Службата за сигурност дори не помръдна.

— Господи, Джак, ти току-що вбеси цялата страна!

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че не наливаш бензин в колата си, когато пушиш цигара, по дяволите! Господи! Не знаеш ли какво направи? Хората, които са за аборта, сега си мислят, че ще отнемеш правата им. Другите смятат, че изобщо не те е грижа за проблема им. Ти беше направо съвършен, Джак. За пет минути успя да настроиш срещу себе си цялата страна! — Ван Дам замълча и остави своя президент пред кабинета, като се страхуваше наистина да не изпусне нервите си, ако каже нещо повече.

— За какво говори той? — попита Райън. Агентите от Службата за сигурност около него не му отговориха. Това не им беше работа — политика, — а и освен това бяха също толкова раздвоени по въпроса, колкото и цялата страна.

Беше все едно да отнемеш бонбон от бебе. И след първоначалния шок бебето закрещя доста силно.

— БЪФАЛО ШЕСТ, тук ГИДЪН ШЕСТ, край. — Подполковник Хърбърт Мастърман — «Дюк» за приятелите си — стоеше върху «Лудия Макс II», своя команден танк, стиснал в едната си ръка микрофон и бинокъл в другата. Пред него, разгънали се върху площ от шестнайсет квадратни километра в тренировъчната зона в пустинята Негев, се намираха танковете «Меркава» и пехотните транспортни машини на 7-а бронирана бригада от израелската армия, всички с мигащи жълти лампички и лилав дим, който се издигаше от куполите им. Димът беше израелско нововъведение. Когато танковете биваха уцелени в бой, те изгаряха, а когато рецепторите регистрираха лазерно «попадение», поставяха този знак. Но идеята бе по този начин израелците да отчитат успешните си удари срещу Противниковите сили. Само четири от танковете на Мастърман и шест от неговите разузнавателни машини бяха «мъртви».

— ГИДЪН, БЪФАЛО — разнесе се отговорът на полковник Шон Магрудър, командир на 10-и брониран моторизиран полк «Бъфало».

— Битката е приключена, полковник, край. Всички са в огневия капан.

— Прието, Дюк. Да вървим за анализа. След няколко минути ще се срещнем с един наистина опикан израелец. — Радиовръзката, разбира се, беше шифрована.

Мастърман се чувстваше като футболист, на когото позволяват да играе всеки ден. Командваше 1-ви ескадрон «Гидън» от 10-и БМП. Иначе би се наричал «батальон», но в моторизираната пехота беше различно, както показваха и жълтите нашивки на раменете им и червено-белите наръкавни знаци, обозначаващи частта им.

— Още някой изритан задник ли, сър? — попита шофьорът, когато шефът му си запали кубинска пура.

— Като агнета на заколение, Пъркинс. — Мастърман пийна вода от пластмасова бутилка. На трийсет метра над главата му прелетяха няколко израелски F-16, изразявайки яростта си от онова, което се беше случило долу. Навярно някои от тях бяха ударени от административните «ракети». Днес Мастърман особено бе внимавал в разполагането на своите машини «Стингър-Авенджър» и те естествено бяха пристигнали точно, както се очакваше. Добре.

Местната зала «Междузвездни войни» представляваше абсолютен двойник на онази във Форт Ъруин, но главният дисплей беше малко по-малък, столовете бяха по-удобни и можеше да се пуши. Той влезе в сградата, като отупваше праха от камуфлажната си униформа и крачеше като Патън в Бастон 21 21 Град в Югоизточна Белгия, където по време на германската контраофанзива през 1944 г. са били обкръжени американските войски под командването на ген. Джордж Патън. — Б.пр. . Израелците вече чакаха.

Здравият разум им казваше, че учението е било извънредно полезно за тях. Чувствата им подсказваха нещо друго. Израелската 7-а бронирана искрено се гордееше с качествата си. На практика сама, през 1973 година тя беше спряла на Голанските възвишения цял сирийски танков корпус, а сегашният им командир тогава бе лейтенант, поел командването на обезглавената рота и блестящо провел битката. Той не беше свикнал с провали, а току-що бе видял как за трийсет жестоки минути унищожават бригадата, в която на практика беше израснал.