Том Клэнси - Мечката и драконът

Посланията на кардинала по Интернет, засечени макар и незаконно от АНС, бяха вкарани в суперкомпютъра, който бързо изплю дешифрирания текст. Той беше своевременно доставен на бюрото на един аналитик от АНС, който — това беше предварително решено — не беше католик.

„Интересно“, каза си той. „Защо във Ватикана се интересуват от един китайски мисионер? И защо, по дяволите, се обръщат към Ню Йорк, за да събират сведения за него? Добре, бил получил тук образованието си и имал приятели в Мисисипи… Но защо е всичко това?“ Предполагаше се, че би трябвало да се досети сам за подобни неща, но все пак това щяха да бъдат само предположения. Често се случваше да не може да разбере нищо от информацията, която анализираше, но беше достатъчно честен, за да го признае пред началниците си. Затова изпрати ежедневния си доклад по електронен път до шефа си. Той го видя, закодира го и го препрати на ЦРУ, където с него се занимаха още трима аналитици. И те не можаха да разберат нищо и затова пак по електронен път го запаметиха в отделен файл. При такива случаи данните се записваха на дискети, едната от които отиде в информационния контейнер „Док“, а другите в „Гръмпи“. В компютърната зала на ЦРУ имаше седем такива контейнера за съхранение на информация, като всеки носеше името на едно от Седемте джуджета на Дисни. Самият файл отиваше в главния сървър, за да може компютърът да знае къде да търси сведенията, които за момента бяха неразбираеми за правителствените служители. Разбира се, подобни ситуации не изникваха за пръв път. По тази причина ЦРУ запазваше в компютрите всяка такава информация под индекс, до който можеше да има достъп във всеки момент всеки, който работеше в Новата или в Старата сграда на брега на Потомак в зависимост от степента на неговата секретност. Повечето от информацията, която се пазеше от „Седемте джуджета“, си оставаше там недокосната завинаги и непредставляваща интерес дори и за най-педантичния учен.

— И какво означава това? — попита Цзян Хансан.

— Означава, че нашите руски съседи са дяволски късметлии — отвърна Фан Ган и подаде папката на старшия министър без портфейл. Цзян беше със седем години по-стар от Фан и по-близък до министър-председателя, но не чак толкова, така че между двамата министри имаше известно съперничество. „Какво можехме да направим, ако на нас се беше паднал този късмет…“ Той не довърши мисълта си.

— Така е. — Беше толкова очевидно, че всяка страна би се възползвала от едни такива петролни и златни богатства, че не си струваше да се говори за това. Важното в случая беше, че те не бяха на Китай, а на Русия.

— Знаеш, че имах такива планове.

— Плановете ти бяха гениални, приятелю — каза Фан и бръкна в джоба за кутията с цигари. Показа я на домакина си, искайки по този начин одобрението му, защото се беше отказал от този навик преди пет години. Той му махна с ръка в знак на съгласие, а Фан извади една цигара и я запали с газова запалка. — Но на всеки може да се случи да не извади късмет.

— Първо ни провалиха японците, а след това и онзи религиозен глупак в Техеран — изсумтя Цзян. — Ако някой от нашите предполагаеми съюзници беше изпълнил това, което беше обещал, сега златото и петролът щяха да бъдат наши…

— За нас сигурно щеше да е от полза, но се съмнявам дали светът щеше да се съгласи да станем богата държава — каза Фан и изпусна дима от цигарата си.

Другият му отговори само с махване на ръка.

— Да не мислиш, че капиталистите се ръководят само от принципи? И те имат нужда от петрол и злато, а който им ги предложи най-евтино, ще продаде най-много. От кого купуват те, приятелю? От всеки, който ги има. При целия този петрол в Мексико американците дори нямат куража да го отнемат. Какви страхливци! В нашия случай японците, както сами за съжаление можахме да се уверим, не се ръководят от никакви принципи. Ако могат да купят петрол от фирмата, произвела атомните бомби, хвърлени над Хирошима и Нагасаки, щяха да го направят. Те викат на това реализъм — каза с презрение Цзян. — Владимир Илич Ленин е бил много прав, като е предсказал, и то не без основание, че капиталистическите страни ще се състезават помежду си кой да продаде на Съветския съюз въжето, с което един ден руснаците ще ги избесят. Обаче Ленин не успя да предвиди провала на марксизма. Точно както и Мао не е предвиждал провал на неговия перфектен политикономически модел в Народната република. Това може да се види от такива лозунги като „Големият скок напред“, който наред с всичко друго поощри обикновените селяни да претопяват желязо в дворовете си. А за това, че от получената шлака не ставаха дори и ръжени, не се говори много нито на Изток, нито на Запад.