Том Клэнси - Мечката и драконът

Но сега не трябваше да мисли повече за това. Головко разтърси глава и отвори последната папка за деня, зачитайки се най-напред в подготвеното резюме. Спря почти веднага, а ръката му посегна към телефона и набра един номер.

— Обажда се Головко — каза той на мъжкия глас в другия край на линията. Не беше нужно да добавя нещо повече.

— Сергей Николаич — поздрави го любезно след пет секунди министърът. — Какво мога да направя за теб?

— Василий Константинович, можеш ли да потвърдиш тези цифри. Верни ли са?

— Повече от верни, Сергей. Те са толкова сигурни, колкото и това, че слънцето залязва — увери Соломенцев шефа на разузнаването, който беше с ранг министър, а и съветник на президента Грушевой.

— Брей да му се не види — зачуди се шефът на разузнаването. — И откога е там това богатство? — запита все още недоверчиво той.

— Петролът вероятно от петстотин хиляди години, а златото от доста повече, Сергей.

— И ние никога не сме разбрали това — въздъхна Головко.

— Всъщност никой не го е и потърсил, другарю министър. Докладът за златото ми се стори по-интересен. Ще ми се да видя онези облепени със злато вълчи кожи. Нещо като за Прокофиев, нали? Петя и Златният вълк.

— Интересна мисъл — каза Головко и веднага я забрави. — Какво ще означава това за страната?

— Сергей Николаич, трябва да съм ясновидец, за да мога да предвидя с точност, но това след време може да се окаже нейното спасение. Сега имаме нещо, което искат всички страни, т.е. две неща, и те ни принадлежат. За тях онези чужденци ще платят купища пари и ще го направят с усмивка. Япония например. Ще задоволим енергийните им нужди за следващите петдесет години, а и ще им спестим огромни средства за транспортни разходи. Танкерите ще прекарват петрола от неколкостотин километра, вместо от десет хиляди. Може би ще продаваме и на Америка, въпреки че те си имат голямо петролно находище на границата между Аляска и Канада. Въпросът е как ще откараме петрола до пазара. Разбира се, ще построим петролопровод от находището до Владивосток, но може би ще трябва и един до Санкт Петербург, за да продаваме по-лесно и на Европа. Всъщност можем да накараме европейците, особено германците да построят петролопровода вместо нас, за да смъкнат от цената. Сергей, ако бяхме открили този петрол преди двадесет години, ние…

— Може би. — Не беше трудно да си представи какво щеше да последва: Съветският съюз нямаше да се сгромоляса, а щеше да стане по-силен. Головко не си правеше такива илюзии. Съветското правителство щеше да профука тези нови богатства, както беше профукало всичко останало. Това правителство беше притежавало Сибир в продължение на седемдесет години, но дори не си беше направило труда да провери какво има там. Страната нямаше нужните експерти, за да извършат проверката, но беше прекалено горда да позволи на други да свършат тази работа, защото тях нямаше да ги е грижа за родината. Ако има нещо, което беше унищожило СССР, то не беше комунизмът и не беше дори тоталитаризмът. Това беше самолюбието — най-опасната и разрушителна черта на руския характер, създадена от чувството за малоценност, което водеше началото си от династията на Романови и дори още преди нея. Гибелта на Съветския съюз беше самоналожена като всяко самоубийство. Просто тя беше по-бавна, но затова пък още по-унищожителна, когато настъпи моментът. Головко изчака деветдесет секунди, докато онзи изреди всичките си исторически предположения, макар да не беше разбрал нищо от историята и каза: — Всичко това е добре, Василий Константинович, но какво ще кажеш за бъдещето? В края на краищата именно тогава всички ще живеем.

— Няма да ни е зле, Сергей. Това е спасение за страната. За да се възползваме напълно от находищата, ще са нужни десет години, но след това ще имаме постоянен и редовен доход поне за едно поколение, а може би и за по-дълго.

— Каква помощ ще ни е нужна?

— Американците и англичаните имат експертите, които ни трябват, защото имат опит от експлоатацията на петролните си залежи в Аляска. Те са най-добре запознати с тази работа. Ще я научим от тях и ще я приложим. Сега преговаряме с американската петролна компания „Атлантик Ричфийлд“ за техническа помощ. Лакомят се, но това би могло да се очаква. Знаят, че само те имат това, което ни трябва, а да платим за него ще ни излезе по-евтино, отколкото да го произведем сами. Така че вероятно ще получат повечето от това, което сега искат. Може би ще им платим със златни кюлчета — предположи на шега Соломенцев.