Том Клэнси - Мечката и драконът

— Няма проблеми, отегчени са от пътуването с влака и искат вече да се върнат по машините си, както обикновено.

— Каква е настройката им?

— Готови са, полковник — увери го сержант-майорът.

— Добре — каза Гуисти, обърна се и тръгна към своето купе, като се надяваше, че все пак ще успее да подремне малко. Нямаше кой знае какво за гледане през прозорците и така щеше да си спести няколко отегчителни часа. Разполагаше със сателитна радиостанция в бронетранспортьора си, но той бе на една от откритите платформи зад вагона и не можеше да отиде до там, а така не знаеше какво става. Водеше се война. Той знаеше това, но не беше същото, като да знае и подробностите — къде ще спре влакът, къде и кога ще разтоварят въоръжението си, ще се организират и ще поемат по пътя на съдбата си.

Що се отнася до пътуването, всичко бе наред. Руските железници разполагаха с милиони открити платформи, които бяха предназначени да превозват експедитивно верижна военна техника, несъмнено да транспортират танковете си на запад, в Германия, за война с НАТО. Сигурно никой не бе предполагал, че тези платформи ще бъдат използвани да превозват американски танкове на изток, за да помогнат на Русия да се защити от друг агресор. Е, никой не можеше да предскаже бъдещето с повече от една-две седмици. В този момент той би се задоволил и с прогнози за повече от пет-шест дни напред.

Останалата част от Първа бронетанкова се движеше стотина мили по-назад по железопътната магистрала Изток-Запад. Втора бригада на полковник Дон Лайсъл току-що бе привършила с товаренето на композициите в Берлин и потегляше да се присъедини към дивизията. Те щяха да прекосят Полша по светло и поне щяха да видят повече.

„Куотър Хорс“ беше в челото, където й бе мястото. Където и да бе точката за разтоварване, те трябваше да организират сигурността на периметъра, след което да продължат на изток с маневра, наречена „настъпление към контакт“, и тогава започваше „веселбата“. Той трябваше да е отпочинал добре дотогава, напомни си подполковник Гуисти, отпусна се на седалката и затвори очи.

Патрулът по изгрев слънце беше символ за всички пилоти-изтребители. Названието на това дежурство стана популярно от един филм с Ерол Флин от 30-те и вероятно водеше началото си от реална бойна задача — да бъдеш първият, който се е вдигнал горе през този ден, да видиш изгрева на слънцето първи и да търсиш врага веднага след закуска.

Бронко Уинтърс не приличаше много на Ерол Флин, но това нямаше голямо значение. Човек разпознаваше воина не по това, как изглежда лицето му, а по неговото изражение. Той бе пилот-изтребител. Като момче в Ню Йорк Бронко ходеше с метрото до летище „Ла Гуардия“ само за да стои край оградата и да гледа как самолетите излитат и кацат. Още тогава той знаеше, че иска да лети. Освен това знаеше, че изтребителите са по-интересни от авиолайнерите и бе наясно, че за да пилотира боен самолет, трябва да влезе във военновъздушната академия. За това обаче трябваше да учи много и така той залегна сериозно над учебниците в училище, като наблегна основно на математиката и на другите точни науки, защото знаеше, че самолетите са механизми и точно тези предмети щяха да му помогнат да разбере как те функционират. Бронко се превърна в нещо като математически гений, поне в колежа в Колорадо Спрингс, но интересът му към тази наука буквално се изпари, когато премина през портала на военновъздушна база Кълъмбъс в Мисисипи. Още щом сложи ръцете си върху уредите за управление на самолета, той разбра, че е приключил с училището и сега предстои придобиването на истинските умения. Бронко бе първенец в своя курс в Кълъмбъс, бързо овладя управлението на учебно-тренировъчния самолет „Чесна Туийти“, след което премина на изтребители. Тъй като бе отличникът на курса, той получи правото на избор и той, разбира се, избра F-15 „Ийгъл“, силния и красив внук на F-4 „Фантом“. F-15 се управляваше лесно, но да се води битка с него бе доста по-трудно. Уредите за контрол на бойните системи бяха монтирани на ръкохватката за управление на самолета и на дроселите и представляваха бутони с различна форма, така че пилотът да може да борави с тях чрез осезанието си и да гледа извън самолета, вместо да следи приборите по панела пред себе си. Беше като да свириш на две пиана едновременно и на Уинтърс му бяха необходими шест тежки месеца, за да овладее необходимите умения. Сега обаче той се справяше с уредите така естествено, както втриваше помада в бисмарковските си мустаци — атрибут, който бе копирал от Робин Олдс, легенда в общността на американските летци, пилот с невероятна интуиция и задълбочено мислене и по тази причина — много опасен тактик. Ас от Втората световна война, ас от войната в Корея, ас над Северен Виетнам, Олдс бе един от най-добрите летци-изтребители, а мустаците му правеха Ото фон Бисмарк да изглежда като малко коте.