Том Клэнси - Мечката и драконът

— Другарю лейтенант — каза мерачът. — Хората, които идваха към нас, се насочват към Иванов. Погледнете.

Команов се обърна, за да види какво става. Не му бе необходим бинокъл. Небето просветляваше и сега той можеше да види нещо повече от движещи се сенки. На неколкостотин метра от себе си той виждаше силуетите на хора, които носеха оръжие. Една част настъпваше отляво и трима души от състава й носеха нещо тежко. Когато достигнаха до средата на хълма, те спряха и започнаха да сглобяват някакво оръжие, някаква тръба…

Това бе противотанкова ракетна установка за изстрелване на НУРС 47 47 Неуправляем ракетен снаряд. — Бел.прев. реши той, припомняйки си информацията от неколкомесечните занятия по артилерийско разузнаване. Те бяха на около хиляда метра от лявата му страна и позицията на Иванов бе в обсега на установката им… както и в обсега на неговата голяма картечница. Команов се изправи пред пулта за стрелба и стисна здраво ръкохватката на оръжието, като внимателно го изравни и прицели. Голямото оръдие на танковия купол щеше да се справи с тази задача, но и той можеше да го направи…

Значи искате да убиете сержант Иванов?, попита той противника наум. После дръпна спусъка и голямата картечница се затресе в ръцете му. Първият откос вдигна прах тридесетина метра преди целта, но вторият бе съвсем точен и покоси тримата противникови войници. Команов продължи да стреля, за да бъде сигурен, че е унищожил и ракетната им установка. Когато спря, той осъзна, че зелените трасиращи куршуми току-що са издали на врага позицията му — светещите боеприпаси работят и за двете страни. Потвърждението на това дойде две минути по-късно, когато първите артилерийски снаряди започнаха да падат около позиция пет-шест алфа. Едно по-близко попадение го принуди да скочи в купола и да затършне люка. Металният капак бе най-слабата част от защитата на позицията му, тъй като дебелината му бе едва една пета от тази на останалата броня над главите им, защото в противен случай нямаше да може да се отваря, но ако снаряд попаднеше там, той и хората му със сигурност щяха да загинат. Сега противникът знаеше местоположението им и нямаше защо да се крият.

— Сержант — обърна се Команов към мерача си. — Сега можеш да стреляш колкото си искаш.

— Слушам, другарю старши лейтенант! — с тези думи сержантът изстреля първия фугасно-осколочен снаряд към група хора, които монтираха тежка картечница на около осемстотин метра на юг. Снарядът удари самата картечница и буквално изпари пехотинците, които я обслужваха.

— Ето три добри китайчета! — възкликна той. — Зареди друг!

Куполът започна да се върти, а мерачът започна да ловува.

— Сега има известна съпротива — докладва Ва на Пън. — Има руски позиции на южния склон на втория хълм. Обстрелваме ги с артилерия.

— Загуби?

— Леки — отвърна заместник-командирът по оперативните въпроси, който получаваше информацията по тактическата радиостанция.

— Добре — каза генерал Пън. Вниманието му бе насочено предимно към реката. Първият мост вече бе готов на една трета от дължината си.

— Тези мостостроителни части са доста добри — отбеляза генерал Уолъс, докато разглеждаше „добива“ от „Мерилин Монро“.

— Да, сър, но това би могло да бъде и мирновременно учение. Засега не стрелят — каза младшият офицер, докато наблюдаваше как поставят поредната секция. — Трябва да се отбележи, че конструкцията им е много добра.

— Руска?

Майорът кимна.

— Да, сър. И ние я прекопирахме.

— Колко остава?

— При темповете, с които се движат? Около час, може би час и десет минути.

— Върни на артилерийската битка — заповяда Уолъс.

— Сержант, да се върнем на хълма — обърна се офицерът към сержанта, който управляваше безпилотния самолет. Тридесет секунди по-късно екранът показа нещо, което приличаше на танк, затънал до купола в калта, заобиколен от група пехотинци.

— Исусе, изглежда, там наистина е забавно — каза Уолъс. Той бе пилот-изтребител и идеята да воюва в калта му изглеждаше толкова неприятна, колкото и аналният секс.

— Няма да издържат още дълго — каза майорът. — Погледнете тук. Тъпанарите вече са минали зад част от бункерите.

— И разглеждат артилерията в тях.

Общо сто тежки полеви оръдия в момента обстрелваха стационарно дислоцирания взвод на Команов. Това означаваше, че на всяка негова позиция се пада по една батарея и колкото и тежки да бяха бетонните бункери, сега те се тресяха, а въздухът в тях бе изпълнен с циментов прах, докато старши лейтенантът и неговият разчет се опитваха да стрелят по целите си.