Том Клэнси - Мечката и драконът

— Позиция пет-нула бе ударена, но не е сериозно. Удрят предимно обратния склон на южния хълм — там бяха разположени фалшивите бункери и бетонните кубове изпълняваха отлично пасивната си мисия. Тази защитна линия бе построена в противоречие с официално публикуваната руска отбранителна доктрина, защото онзи, който я бе създал, бе наясно, че всички четат книги. Позицията на Команов покриваше малък проход между две възвишения, много подходящ за преминаване на танкове. Ако китайците се насочеха на север, ако това не бе само някакъв опит да разширят границите си, както сториха в края на 60-те, то проходът бе отлично трасе за нахлуване. Картите и теренът определяха това.

— Добре, старши лейтенант. Сега слушайте: не излагайте на опасност позициите си, без това да е наложително. Оставете ги да се приближат, преди да откриете огън. Допуснете ги много близо.

Това, както Команов добре знаеше, означаваше около стотина метра. За подобни цели той разполагаше с две тежки картечници. Само че той искаше да унищожава танкове. Точно за това бе конструирано и основното оръдие на позицията му.

— Можем ли да очакваме още артилерийска поддръжка?

— Ще ви уведомим. Продължавайте да ни давате информация за местоположението на целите.

— Слушам, другарю полковник.

За изтребителите войната започна, когато първите подразделения на военновъздушните сили на КНА прелетяха над Амур. Горе имаше четири руски изтребители-прехващачи, които също като китайските бяха „Сухой“-27. Самолетите и на двете страни бяха изработени в един и същ завод, но китайските пилоти имаха три пъти повече нальот 46 46 Часове във въздуха. — Бел.прев. от руските си колеги, които освен това превъзхождаха по численост в съотношение осем към едно.

От другата страна на везните бе фактът, че руснаците имаха подкрепата на самолета на ВВС на САЩ Е-3B АУАКС, който ги насочваше към целите за прихващане. И двете двойки самолети летяха с радари, настроени в режим на изчакване. Китайците не знаеха какво имат насреща си. Руснаците знаеха. Това бе доста съществена разлика.

— Черен сокол десет, тук Орел седем. Препоръчвам ви да смените курса на две-седем-нула. Ще се опитам да ви насоча към китайците от тяхно седем часа — по този начин освен останалото руснаците щяха да останат извън обхвата на китайските радари.

— Разбрано, Орел. Преминавам на две-седем-нула — водачът на руската четворка разпръсна формацията си и се сниши до възможния минимум, като се опитваше да не гледа наляво.

— Добре, Черен сокол десет, така е добре. Целите ви са на ваше девет часа, разстояние — около тридесет километра. Сега завийте наляво по курс едно-осем-нула.

— Завиваме наляво — съгласи се руският майор. — Ще се опитаме да започнем атаката чрез Фокс две.

Той показа, че бе запознат с американската терминология. Казаното означаваше, че той и хората му ще се водят по инфрачервените скенери, без да включват радарите, като по този начин нямаше да предупреждават противника за надвисналата над него опасност. Маркиз Куинсбъри никога не е бил пилот-изтребител.

— Разбрано, Сокол. Това момче го си бива — обърна се операторът към своя пряк началник.

— Така човек остава жив в този бизнес — отвърна подполковникът на младия лейтенант, който седеше пред монитора, подобен на онези за електронните игри Нинтендо.

— Добре, Черен сокол десет, препоръчвам ви отново да завиете наляво. Сега целите са на около петнадесет километра… нека бъдат седемнадесет километра северно от вас. Съвсем скоро би трябвало да влязат в обхвата на скенерите ви.

— Да, вече имам сигнал — отвърна руският пилот, след като чу жуженето в шлемофона си. — Звено, готови за стрелба… Фокс две!

Три от четирите самолета изстреляха по една ракета. Четвъртият пилот имаше проблеми с инфрачервения си скенер. Реактивните двигатели на изстреляните ракети смутиха приборите за нощно виждане на руските прехващачи, но нито един от четиримата пилоти не отмести поглед от металните торпеда, летящи към техните колеги летци, които все още не знаеха, че са под обстрел. Полетът на ракетите въздух-въздух до целите отне двадесет секунди. Както се оказа по-късно, две от ракетите бяха към един и същ китайски самолет. Въпросният изтребител получи две попадения и експлодира във въздуха. Още един бе поразен от третата ракета, след което обаче ситуацията стана наистина неприятна. Китайските изтребители се разпръснаха по команда от своя водач, изпълнявайки предварително планирана и добре оттренирана маневра, разделиха се на две, после на четири групи, всяка от които защитаваше свое парче от небето. Всички радари бяха включени и след още двадесет секунди общо четиридесет ракети летяха в едно ограничено въздушно пространство, в което се водеше смъртоносна игра на гонитба. Радарно насочваните ракети се нуждаеха от сигнал, който да ги води, но въпросният сигнал насочваше и противниковите ракети. По тази причина пилотът не можеше да изключи радара си и единственото, което му оставаше, бе да се моли неговата ракета да порази целта първа и той да изключи своята издайническа апаратура, преди противниковият боеприпас да го е достигнал.