Том Клэнси - Мечката и драконът

— Другарю полковник, страната ни е във война — докладва пост пет-шест алфа на командването. — Не мога да видя придвижването на вражеските подразделения, но те със сигурност настъпват.

— Имате ли някакви цели? — попитаха от полка.

— Не, в момента не — Команов погледна надолу в бункера. Някоя от различните му позиции можеше да даде вектор към дадена цел, а когато друг пост я потвърдеше и съобщеше своя вектор, щяха да я засекат и да предадат координатите й на поддържащата артилерия зад тях…

… която обаче вече бе поразена. Китайските ракети бяха насочени доста зад лейтенанта и вероятно целта им бе точно тя. Той обърна глава, за да види проблясъците от падащите снаряди и да чуе грохота на десет километра зад себе си. Миг по-късно ярко зарево освети небето. Още при първите изстрели китайските ракети, макар и случайно, бяха улучили една от артилерийските позиции отзад.

„Жалко за момчетата“, помисли си Команов. Първите жертви в тази война. Щяха да загинат още много… може би и самият той. Изненадващо тази мисъл не го разтревожи особено. Някой нападаше Родината му. Това вече не бе предположение или вероятна опасност от агресия. Старши лейтенантът можеше да я види и да я усети. Те нападаха неговата страна. Неговите родители живееха тук. Неговият дядо се бе бил с германците за нея. Двамата братя на дядо му също бяха воювали и бяха загинали за родината си — единият западно от Киев, другият при Сталинград. А сега и тези китайски копелета нападаха страната му. Нещо повече, те нападаха него, старши лейтенант Валерий Михайлович Команов. Тези чужденци се опитваха да го убият, да убият хората му и да открднат парче от родината му.

„Мамка им“, помисли той и се обърна към пълнача. — Зареди осколочно-фугасен!

— Зареден е! — докладва редникът. Всички чуха силното щракане на затвора.

— Няма цел, другарю старши лейтенант — докладва мерачът.

— Съвсем скоро ще има.

— Позиция пет-девет, тук е пет-шест алфа. Какво виждате?

— Току-що забелязахме лодка, гумена лодка, която бе изнесена от горичката на южния бряг… още, още много такива лодки, може би сто, вероятно повече.

— Полк, тук е пет-шест алфа, огнева задача! — извика Команов по телефона.

Артилеристите десет километра по-назад бяха край оръдията си въпреки сипещите се китайски снаряди и ракети. Огневата задача бе обявена и прицелните параметри бяха въведени съобразно старите като света книги с инструкции. Осколочно-фугасните снаряди бяха поставени в затворите, последвани от метателните заряди, оръдията бяха изправени и нагласени с необходимите ъгъл на възвишение и азимут, шнуровете бяха дръпнати и първите руски контраудари в току-що започналата война бяха направени.

Те не знаеха, че на петнадесет километра от тях един радар за локализиране на артилерия бе насочен към техните позиции. Локаторът, работещ в милиметровия обхват, проследяваше снарядите в полет и предаваше данните на компютър, който изчисляваше точките, откъдето бяха изстреляни. Китайците знаеха, че противникът им има оръдия, разположени по границата, и приблизителното им местоположение, но не и точно къде се намират благодарение на умелата работа на руснаците по камуфлирането на огневите позиции. В конкретния случай обаче това нямаше особено значение. Изчисленото местоположение на шест руски гаубици бе предадено по радиото до ракетните установки, чието предназначение бе да водят контрабатарейна борба. По една китайска установка тип 38 бе насочена срещу всяка от руските цели. Всичките бяха заредени с по четири чудовищни 273-милиметрови ракети, всяка от които носеше заряд от 150 килограма бойни елементи на касетъчния боеприпас, в случая по осемдесет малки бомби с размера на ръчни гранати. Първата ракета бе изстреляна три минути след като руснаците започнаха да отговарят на огъня и след по-малко от две минути полет от ракетната позиция десет километра навътре в територията на Китай достигна местоназначението си. От шестте изстреляни ракети пет поразиха целите си, после другите, които им бяха зададени, и след по-малко от пет минути руската артилерия замлъкна.

— Защо спряха? — попита Команов. Той бе видял няколко снаряда да избухват в редиците на китайската пехота, която в този момент дебаркираше на руския бряг на реката, но няколко минути по-късно писъкът на летящите над позицията му снаряди заглъхна. — Полк, тук е пет-шест алфа, защо огънят ни спря?

— Оръдията ни бяха ударени от китайски контрабатареен огън. Сега се опитват да се съвземат и да започнат отново — бе окуражаващият отговор. — Какво е положението при вас?