Том Клэнси - Мечката и драконът

Головко не добави, че някои високопоставени хора ще извлекат значителни печалби от това. Той дори не каза, че самият ще бъде един от тях, както и президентът. Беше прекалено да се иска от някого да се откаже от подобна възможност. Честността беше добродетел, но само за хората, които можеха да си я позволят, а онези от печата да вървят по дяволите, каза си професионалният разузнавач. Какво бяха направили те за тази страна, а и в която и да било друга? Знаят само да излагат на показ честната работа на едни и нечестната работа на други, а самите те не вършат никаква работа и освен това са подкупни като всички останали.

— И кой ще получи лиценз за експлоатирането на тези ресурси? — попита руският президент.

— В случая с петрола това ще бъдат нашата собствена петролна компания и американската фирма „Атлантик Ричфийлд“. Те имат най-голям опит в добива на петрол при такива природни условия и нашите хора могат да научат много неща от тях. Бих предложил да им се заплати за услугата, и то щедро, но да не им се дава никакво право на собственост върху петролното находище. Договорът, който бяхме сключили с тях за проучвателните работи, беше в този дух. Платихме им богато, но не им дадохме никакъв дял от откритите петролни полета.

— А златното находище?

— Там нещата са по-лесни. В откриването му не са участвали никакви чужденци. Другарят Гогол, разбира се, трябва да си получи наградата за откритието, но той е стар човек, няма наследници и, изглежда, има съвсем скромни нужди. Ако се съди по докладите, които получих, едно подходящо отопление за колибата му и нова ловна пушка вероятно ще го направят много щастлив.

— И на каква сума се изчислява всичко това?

— Някъде около седемдесет милиарда долара. Ще ни е нужно само да закупим специална техника. Най-добрата е на американската фирма „Кетърпилър“.

— Наложително ли е това, Сергей?

— Другарю президент, американците са вече наши приятели и няма да е зле да запазим добрите си отношения с техния президент. Освен това тяхното тежко оборудване е най-доброто в света.

— По-добро от японското?

— За тези цели да, обаче ще е малко по-скъпо — отвърна Головко, като същевременно си помисли колко са еднакви хората навсякъде. Въпреки образованието, което получава в младостта си, във всеки човек се крие един капиталист, който търси начини да намали разходите и да увеличи печалбата до такава степен, че дори забравя за някои по-важни неща. Е, Головко нали за това беше тук?

— И кой ще ползва тези средства?

Усмивката беше нещо рядко в този кабинет, но все пак се появи.

— Другарю президент, че кой няма нужда от пари. Обаче ако говорим реално, това на първо място ще бъдат нашите военни.

— Разбира се — съгласи се президентът и въздъхна. — Обикновено за тях се харчи най-много. А, има ли някакъв напредък по случая с нападението срещу колата ти? — попита той, вдигайки очи от книжата на бюрото си.

Головко поклати глава.

— Нищо съществено. Общото мнение все още е, че този Овсеенко е бил истинският обект и автомобилът е бил просто съвпадение. Милицията продължава разследването.

— Дръж ме в течение.

— Разбира се, другарю президент.

Сам Шърмън беше от хората, към които възрастта не се беше отнесла много благосклонно. Той беше ненаситен играч на голф и страстен покерджия. Прекалено пълен, не изминаваше повече от неколкостотин метра на ден. Малко тъжно положение за човек, който някога беше един от най-добрите защитници на футболния отбор на Тигрите от Принстън. Е, каза си Уинстън, ако не се използват достатъчно, мускулите се отпускат. Но наднорменото тегло не се беше отразило върху остротата на ума му. Шърмън беше завършил пети по успех в курса, в който глупаците бяха много малко, и то с две специалности — геология и бизнес. Той подплати първата си диплома с магистърска степен по бизнесадминистриране в Харвардския университет и докторат по геология в Тексаския университет. Така Самюъл Прайс Шърмън можеше да разговаря не само за скали с геолозите, но и по финансови въпроси с членовете на своя директорски съвет, а това беше една от причините акциите на „Атлантик Ричфийлд“ да се котират така добре на борсата. Лицето му беше сбръчкано от дългото стоене на открито под лъчите на слабото полярно слънце, а големият му корем се дължеше на многото бири, изпити в компанията на сурови мъже в най-различни, забравени от бога места, както и от прекомерното тъпчене с кренвирши и други готови боклуци — предпочитаната храна от хората в тази професия. Уинстън се изненада, че не вижда Сам да пуши. След това обаче забеляза кутията на бюрото му. Пури. Вероятно много качествени. Шърмън можеше да си позволи най-доброто, но не беше забравил добрите си маниери, които не му позволяваха да запали пура в присъствието на госта. Можеше да се обиди, когато го обгърне със синкавия дим.