Том Клэнси - Мечката и драконът

Централата на „Атлантик Ричфийлд“ беше някъде другаде, но както повечето големи корпорации бяха счели, че няма да е зле, ако имат филиал във Вашингтон, който да влияе на членовете на Конгреса с разточителни партита, давани от време на време. Личният кабинет на Шърмън беше в ъгъла на най-горния етаж и изглеждаше много шик с дебелия си бежов килим. Бюрото беше от махагон или от стар дъб и беше гладко като стъкло. Вероятно струваше повече от двегодишната заплата на секретарката му.

— Е, как я караш в правителството, Джордж?

— Промяната на работното ми място наистина е едно приятно разнообразие. Сега се забавлявам с всичко онова, от което се оплаквах преди, така че вече не бих имал право да се вайкам.

— Но това е голяма жертва от твоя страна, приятел — отбеляза Шърмън и се засмя. — Прилича ми на преминаване в лагера на противника.

— Понякога се налага човек да си плаща за това, което е правил, Сам, а да играеш по правилата е също забавно.

— Не се оплаквам от това, което вършите, момчета. Изглежда, че на икономиката й се отразява добре. Както и да е. — Шърмън се изправи в удобното си кресло. Налагаше се да сменят темата. Времето на Сам също беше ценно и той искаше да покаже това на госта си. — Сигурно не си дошъл тук, за да си разменяме любезности. Какво мога да направя за вас, господин министър?

— Русия.

Шърмън леко присви очи, както когато хвърляше последната карта на масата при голям залог.

— Какво по-точно?

— Изпратили сте експертен екип да работи с руснаците… Откриха ли нещо интересно?

— Джордж, това, което ме питаш, е секретна информация. Ако беше още в Колумб, щеше да се тълкува като издаване на търговска тайна. Като ти я предоставям, аз дори нямам право да купя повече акции от руснаците.

— Това означава ли, че би искал да купиш? — попита, усмихвайки се, Търговецът.

— Какво пък, много скоро всичко ще се разчуе. Да, Джордж. Изглежда, че сме открили най-голямото петролно находище, което е намирано някога, по-голямо от Персийския залив, по-голямо от това в Мексико и далеч по-голямо, отколкото тези в залива Прудхо и в Западна Канада, взети заедно. Като ти казвам голямо, имам предвид милиарди и милиарди барели най-качествен петрол, който просто си стои там и ни чака да го изпомпаме от тундрата. Това находище се измерва не само с броя на барелите, но и с експлоатация в продължение на години.

— Казваш, по-голямо от това в Персийския залив?

Шърмън кимна.

— Някъде с четиридесет процента по-голямо, а това е твърде внушителна цифра. Проблемът е в местоположението му. Изваждането на този петрол ще бъде адски трудна работа още от самото начало. Само петролопроводът ще струва двадесет милиарда долара. В сравнение с него проектът в Аляска ще прилича на забавачница, но ще си струва парите.

— И какъв ще е вашият дял от тази работа? — попита министърът на финансите.

Този въпрос накара Сам да се намръщи.

— Сега преговаряме тъкмо за това. Изглежда, че руснаците са готови да ни платят само твърде щедър хонорар като консултанти, нещо от сорта на един милиард на година. Сега говорят за значително по-малка сума от тази, но нали знаеш как на такъв етап хората обичат да шикалкавят. Предлагат ни по двеста милиона, обаче това, което имат предвид, е пак един милиард годишно за срок от седем до десет години. Не е никак лошо, като се има предвид какво ще трябва да правим, за да изкараме тези пари, но аз искам минимум пет процента от правата над находището и това съвсем не е неприемливо условие от наша страна. Имат някои добри геолози, но никой в света не може да надушва петрола под леда като моите хора, а руснаците имат още много да се учат как се експлоатира подобно находище. Само ние сме били по такива места и сме работили в подобни природни условия. Никой не може да върши тази работа така добре както нас, дори и хората от „Бритиш петролеум“, а тях си ги бива. Обаче ние сме най-добрите в света, Джордж. Това е нашият голям коз. Могат да се справят и без нас, но с наша помощ ще спечелят доста повече пари, и то много по-бързо. Те знаят това и са наясно, че и ние го знаем. Накарах нашите адвокати да разговарят с тях, всъщност от тяхна страна преговорите се водят от дипломати. — Шърмън леко се усмихна. — А те са по-тъпи от моите адвокати.

Уинстън кимна. В Тексас имаше повече добри адвокати на частна практика, отколкото където и да било другаде в Америка, и причината за това беше, че там имаше повече работа за тях, отколкото на други места. А в петролния бизнес техните услуги се заплащаха най-добре. В Тексас, както навсякъде другаде, способните отиваха там, където бяха парите.