Том Клэнси - Мечката и драконът

— Не получихте ли? — учуди се председателят.

— Не! — почти изкрещя Бондаренко.

— Това е било грешка. Съжалявам, Генадий Йосифович. Сега ми кажи: готови ли сте?

— Всичките ни формирования са в състояние на пълна бойна готовност, но съотношението на силите е изключително неблагоприятно за нас.

— Можете ли да ги спрете?

— Ако ми осигурите още формации, може би да. Ако не можете, вероятно не. Каква помощ мога да очаквам?

— Три мотострелкови дивизии са натоварени на влакови композиции и в момента прекосяват Урал. Пренасочили сме към вас допълнителна въздушна мощ, а освен това и американците започват да пристигат. Какъв е твоят план?

— Няма да се опитвам да ги спра на границата. Това ще ми коства почти всичките формирования, а ползата няма да е голяма. Ще оставя китайците да тръгнат на север. Ще им нанасям възможно най-сериозни вреди, а когато навлязат достатъчно навътре в територията ни, ще убия тялото на змията и ще наблюдавам как умира главата й. Ако, както казах, ми осигурите поддръжката, от която се нуждая.

— Работим върху това. Американците са изключително отзивчиви. Една от техните танкови дивизии е натоварена на влакови композиции и вече наближава Полша. Ще ги изпратим направо към вас.

— Какви части?

— Тяхната Първа танкова дивизия под командването на един черен мъжага на име Дигс.

— Мариън Дигс? Познавам го.

— О?

— Да, той командваше техния Национален учебен център, както и силите, които развърнаха в Саудитското кралство през миналата година. Кога ще пристигне?

— След пет дни, предполагам. Трите руски дивизии ще пристигнат при вас преди това. Това достатъчно ли е, Генадий?

— Не знам. Все още нямаме достатъчно сведения за китайците. Най-много ме тревожи авиацията им. Ако поразят железопътния възел край Чита, развръщането на формированията ни ще бъде изключително трудно — Бондаренко направи малка пауза. — Готови сме да преместим части от запад на изток, но за да ги спрем, трябва да ги придвижим на североизток от мястото, откъдето ще започнат настъплението. Ще прилича по-скоро на състезание кой може да се придвижва на север по-бързо. Освен това китайците ще използват пехота, за да защитават западния фланг на настъплението си. Бойците ми се обучават изключително усърдно. Стават все по-добри, но имам нужда от още време и от още хора. Няма ли някакъв политически начин да забавим нещата?

— Всички опити за политическо решение бяха пренебрегнати. Те твърдят, че няма нищо необичайно. Американците също са се опитали да разговарят с тях, за да ги разубедят, но не са постигнали нищо.

— Значи нещата са стигнали до проверка на оръжията?

— Вероятно да — съгласи се Головко. — Ти си най-добрият ни човек, Генадий Йосифович. Вярваме в теб и можеш да разчиташ на цялата подкрепа, която можем да осигурим.

— Много добре — отвърна генералът, като се чудеше дали това ще бъде достатъчно. — Ще ви уведомя, ако тук стане нещо.

Бондаренко знаеше, че един истински генерал, от онези във филмите, в тази ситуация щеше да яде от това, с което се хранят неговите войници, но сега той щеше да получи най-добрата налична храна, защото се нуждаеше от силите си и фалшивата скромност изобщо нямаше да впечатли хората му. Въздържаше се от употреба на алкохол, което сержантите и редниците вероятно не правеха. Руският войник обича водката и запасняците сигурно бяха донесли със себе си бутилки, за да се сгряват през мразовитите нощи — поне така щяха да се оправдават. Той би могъл да забрани това, но нямаше смисъл да издава заповед, която никой нямаше да спазва. Това само би нарушило дисциплината, а тя бе едно от най-важните за него неща в този момент. Това обаче зависеше от самите бойци. Великият незнаен воин, както ги наричаше Бондаренко. През 1941, когато Хитлер нападна Русия, обикновените мъже на тази земя се надигнаха със свирепа решимост. Още от първия ден на войната смелостта на руския воин стресна германците. Те може и да не притежаваха големи бойни умения, но смелостта никога не ги напускаше. Бондаренко смяташе, че са нужни и двете — не бе необходимо добре обученият боец да бъде чак толкова смел, защото умението щеше да победи това, което смелостта само би раздразнила. Обучение. Винаги нещата опираха до обучението. Той мечтаеше да обучава руските воини така, както американците обучават своите. И нещо повече, да ги учи да мислят, да ги насърчава да мислят. Един мислещ германски войник почти унищожи Съветския съюз, макар филмите за войната никога да не показваха това. То не се учеше и в генералщабните академии, но три пъти страната му бе на прага на поражението, но по никому неизвестни причини и в трите случая боговете на войната заставаха на страната на Майка Русия.