Том Клэнси - Мечката и драконът

Манкузо не попита с какво разполагат в открити води, защото добре знаеше това. По-голямата част от Седми флот бе напуснала пристанищата след предупреждението от миналата седмица. Самолетоносачите му се придвижваха на запад. Разполагаше с шест подводници, които чакаха край бреговете на Китай, надводната техника бе в повишена готовност. Ако флотът на Народната освободителна армия поискаше да си играят, щеше да съжалява горчиво.

— Заповеди?

— На този етап единствено самоотбрана — отвърна Лар.

— Добре, ще разположим надводните ресурси минимум на двеста и петдесет мили от техния бряг. Задръж самолетоносачите на още сто мили навътре засега. Подводниците могат да се приближат и да следят съдовете на ВМС на Народната освободителна армия, но да не стрелят, освен ако не ги нападнат. Освен това не искам нито една от тях да бъде засечена. Китайците имат горе сателит за тази цел. Не искам той да забележи нещо, боядисано в сиво.

Да заблудиш един-единствен разузнавателен спътник не бе толкова трудно, тъй като скоростта и курсът му бяха напълно предвидими. Можеш да се скриеш дори от два. Когато обаче броят им нарасне с още един, нещата стават сложни.

Във флота денят никога не започва, защото просто никога не свършва, но това не е валидно за корабите, които се намират върху дървени подпори. Тогава нещата се променят — ако не на нормален осемчасов работен ден, то поне на полуцивилна служба, при която по-голямата част от екипажа спи по домовете си и всяка сутрин ходи на работа с кола. Това по принцип бе профилактична поддръжка, която представляваше един от религиозните канони във ВМС на САЩ. Всичко това в момента важеше и за Ал Грегъри. Той потегли с взетата под наем кола от мотела в Норфолк и малко по-късно изпрати въздушна целувка на служителя от охранителната фирма на портала на базата, който махаше на всички да влизат, без да ги проверява. Навремето на вратите пазеха морски пехотинци, но след като флотът бе лишен от ядрените си оръжия, мястото им бе заето от обикновени ченгета. Всъщност известно количество подобно оръжие имаше в АВ складовете в Йорктаун. Бойните глави на част от ракетите „Трайдънт“ все още не бяха разглобени в базата в Пантекс, Тексас, и част от птичките очакваха последното си пътуване на запад в силозите край река Йорк. В Норфолк обаче охраната на корабите бе поверена на моряци, въоръжени с пистолети „Берета“ M9, които те знаеха, а може би и не знаеха как да използват. Такъв бе случаят и на крайцера „Гетисбърг“. Двамата моряци познаха Грегъри и с усмивка му махнаха да се качи на борда.

— Здрасти, докторе — каза първи главен старшина Лийк, когато цивилният влезе в бойния информационен център. Той се насочи направо към кафе-машината. Истинското гориво във флота бе кафето, не мазутът, поне що се отнасяше до старшините.

— Е, нещо интересно?

— Ами днес ще слагат новото колело.

— Колело?

— Витло — поясни Лийк. — Контролируем наклон, реверсивно задвижване, изработено е от висококачествена мангано-бронзова сплав. Правено е във Филаделфия, доколкото знам. Интересно е да се наблюдава как го слагат, освен ако не го изпуснат, разбира се.

— Нещо за вашия магазин за играчки?

— Всичко работи, докторе. Последният панел бе сменен преди двадесет минути, нали, г-н Олсън? — обърна се първият главен старшина към другия мъж в бойно-информационния център, който в този момент се появи от тъмната част на помещението. — Г-н Олсън, запознайте се с д-р Грегъри от TRW.

— Здравейте — каза младият офицер и протегна ръка. Грегъри я пое.

— Дартмут, нали?

— Да, физика и математика. А вие?

— „Уест Пойнт“ и „Стоуни Брук“, математика — отвърна Грегъри.

— Военна академия? — попита Лийк. — Не сте ми казвал това.

— О, аз дори изкарах рейнджърска школа между две от фазите на обучение там — каза той на изненаданите моряци. Хората много често го възприемаха като мухльо и той изпитваше удоволствие да наблюдава учудването им. — Парашутна школа също. Направих деветнадесет скока, когато бях млад и глупав.

— В такъв случай сте постъпил в СОИ 45 45 Стратегическа отбранителна инициатива. Популярна у нас през 80-те години като програмата „Звездни войни“ на президента Рейгън. — Бел.прев. , предполагам — отбеляза Олсън, докато си наливаше още кафе от запасите на бойно-информационния център. Черното кафе на машинните инженери по принцип бе най-доброто на всеки кораб, но и това не бе лошо.

— Да, прекарах доста години там, но после нещата се разкапаха и TRW ме нае, преди да отлетя. Когато бяхте в Дартмут, Боб Джастроу ли беше декан?