Том Клэнси - Мечката и драконът

— Какво има чак толкова. Наблюдаваме приготовленията на войските им със спътници от дълго време. За останалите това сигурно е достатъчно — каза директорът на ЦРУ.

— Следващият въпрос е как да убедим руснаците да ни повярват? — зададе си гласно въпроса Джак. — Това може да бъде изтълкувано в Москва като огромна загуба на престиж.

— Трябва да им обясним как стоят нещата. В края на краищата, тяхната страна е заплашена — обади се Адлер.

— Но те не са като останалите. Ще искат да знаят всичко в най-малки подробности. Тук вече говорим за тяхната национална сигурност — добави Гудли.

— Знаете ли кой е сега в Москва? — каза Фоли на президента.

— Джон?

— Рейнбоу шест. Джон и Динг се познават с Головко, а той е най-довереният човек на Грушевой. Това е един удобен и не лош канал за връзка. Имайте предвид, че този материал потвърждава също, че нападението с гранатомета в Москва е било насочено срещу него. Това може и да не накара Сергей да се почувства по-добре, но ще бъде сигурен, вместо да прави само предположения.

— Защо тези тъпи идиоти просто не кажат, че съжаляват за убийството на онези двама души? — запита се Райън.

— А защо мислиш, че гордостта е един от седемте смъртни гряха? — отговори му с въпрос директорът на ЦРУ.

Портативният телефон на Кларк беше от сателитен тип с вградена кодираща система — една малка четвъртита пластмасова плочка, която му помагаше да го прикрепва по-лесно на ревера си. Както повечето такива телефони, беше необходимо време за синхронизиране с телефона в другия край, а забавянето на звука, характерно при използването на сателита, правеше процедурата още по-дълга.

— Линията е сигурна — каза накрая механичен женски глас.

— Кой се обажда?

— Ед Фоли, Джон. Как е в Москва.

— Добре. Какво има, Ед? — Директорът на ЦРУ едва ли му се обаждаше от Вашингтон, за да си разменят любезности.

— Иди в посолството. Там има едно съобщение, което искаме да предадеш.

— От какъв характер?

— Върви в посолството. Ще чакам, става ли?

— Разбрано. Приключвам връзката. — Джон затвори телефона и се върна вътре.

— Нещо важно ли е? — попита Чавес.

— Трябва да отидем в посолството, за да се срещнем с някого — отвърна Кларк, като се преструваше на ядосан за това, че бяха нарушили спокойствието им по това време.

— Тогава ще се видим утре, Иван и Доминго. — Кирилин вдигна чашата си.

— Какво става? — попита Чавес, когато се бяха отдалечили на тридесетина метра.

— Не съм сигурен, но на пейджъра ме потърси Ед Фоли.

— Нещо важно ли е?

— Предполагам, че просто трябва да изчакаме и да разберем.

— Кой ще кара?

— Аз. — Джон познаваше Москва сравнително добре от първите си мисии през 70-те години, за които предпочиташе да не си спомня. Тогава дъщеричката му беше голяма колкото новия му внук.

Изминаха разстоянието за двадесет минути. Най-трудното беше да убедят застаналия на пост морски пехотинец, че имат право да влизат вътре след края на работния ден. Чакащият ги Том Барлоу се оказа полезен в случая. Морският пехотинец го познаваше и това уреди работата.

— За какво е тази тревога? — попита Джон, когато влязоха в кабинета на Барлоу.

— За това. — Той подаде на двамата по един факс. — Може би ще седнете, момчета.

— Боже господи! — прошепна Чавес тридесет секунди по-късно.

— Съгласен съм с теб, Доминго — каза шефът му. Четяха набързо приготвено резюме с подбрани пасажи от последното съобщение на Зорге.

— Явно имаме източник в Пекин, човече.

— Очевидно е така, Доминго. И ние трябва да предоставим тази информация на Сергей Николаевич. Някой у дома е започнал да се вживява в ролята на вселенски патриарх.

— Мамка му! — изруга Чавес. После се зачете по-нататък. — А, да разбирам. В това вече има някакъв резон.

— Барлоу, имаш ли телефонния номер на нашия приятел?

— Ето го. — Агентът от ЦРУ му подаде едно листче и посочи номера. — Сега ще е в дачата си извън Москва на Ленинските възвишения. Те още се казват така. След като разбра, че той е бил набелязаният обект, Головко започна да става по-предпазлив.

— Да, запознахме се с неговата бавачка Шелепин — каза Чавес на Барлоу. — Изглежда ми доста сериозен мъж.

— Дано е така. Ако съм разбрал правилно прочетеното, бодигардът на Головко трябва много да внимава, а може би и охраната на Грушевой.

— Изглежда ми направо невероятно — каза недоумяващ Чавес. — Та това е равносилно на обявяване на война.

— Динг, нали ти сам обичаш да казваш, че международните отношения приличат на две страни, които гледат да си го начукат взаимно. — Той набра телефона. — Товарищ Головко — поздрави той вдигналия телефона и продължи на руски: — Обажда се Кларк, Иван Сергеевич. Това ще прикове вниманието му — каза Джон на подчинения си.