Том Клэнси - Мечката и драконът

— Как се справят нашите момчета? — попита генералът.

— Много добре, сър — отвърна Чавес. — Новите оръжия им харесват и заучават бързо. Сече им умът. Знаят да мислят, преди да действат.

— Това изненадва ли те?

— Да, генерале. С мен някога беше същото, когато бях взводен сержант при „Нинджите“. Младите войници мислеха повече с онези си работи, отколкото с главите си. Аз бях подготвен по-добре, но с цената на много изпитания. Понякога е много по-лесно да се набуташ в някоя беля, вместо да премислиш как би могъл да я избегнеш. И вашите момчета започнаха по този начин, но ако им покажеш как е по-правилно да постъпят, те те слушат. Днешната тренировка е един пример. Заложихме им капан, но вашият капитан се спря малко преди него, размисли, преди да действа, и изкара изпита. Между другото, той е добър командир. Бих казал, че можете да го повишите в майор. — Чавес се надяваше да не докара някоя неприятност на момчето, давайки си изведнъж сметка, че похвалата от страна на един офицер от ЦРУ едва ли би помогнала за професионалната кариера на един руски офицер.

— Той ми е племенник. Баща му е женен за сестра ми. Той е академик, професор в Московския държавен университет.

— Английският му е великолепен. Мога да го сбъркам с някой жител на Чикаго. — Вероятно КГБ или заменилата я служба вече бяха оценили способностите на капитан Лесков. Такова владеене на езика не се среща често.

— Преди да го изпратят в Спецназ, беше парашутист — продължи Кирилин. — Справи се добре като лек пехотинец.

— Някога и Динг започна оттам — каза Кларк на руснака.

— Бях в седма лекопехотна дивизия. След като напуснах, я разформироваха. Струва ми се, че мина много време оттогава.

— Как премина от американската армия в ЦРУ?

— Той е виновен — отвърна Чавес. — Джон ме забеляза и наивно счете, че имам някакви скрити заложби.

— Трябваше да го изкъпем и да го изпратим да учи, но той се справи доста добре, дори се ожени за дъщеря ми.

— Той още не е свикнал в семейството му да има човек с латиноамерикански произход, но аз го направих и дядо. Жените ни са в Уелс.

— И как премина от ЦРУ в „Рейнбоу“?

— Пак аз съм виновен — призна си Кларк. — Изготвих доклад, който стигна чак до президента. Той го хареса, а и ме познава. Така че когато създадоха тази част, ме назначиха за неин командир. Исках Доминго да бъде зачислен при мен. Има здрави крака и е отличен стрелец.

— Операциите ви в Европа са впечатляващи, особено в онзи парк в Испания.

— Тя не ми е любимата. Тогава дадохме една жертва.

— Да — потвърди Доминго и отпи малка глътка от питието си. — Бях на около двадесет и пет метра, когато онова копеле уби Ана. След това Омир го застреля. Беше добър изстрел.

— Видях го преди два дни как стреля. Страхотен е.

— Омир си го бива. Миналата есен, когато бил на почивка у дома, застрелял див козел в планините на Айдахо от разстояние осемстотин метра. Страхотен трофей. Включен е в книгата на „Буун и Крокет“ за десетте най-добри стрелци.

— Трябва да отиде в Сибир на лов за тигри. Мога да го уредя — предложи Кирилин.

— Не го казвайте толкова високо — засмя се Чавес. — Омир веднага ще се хване на въдицата.

— Трябва да се запознае с Павел Петрович Гогол — продължи Кирилин.

— Къде ли съм срещал това име? — запита се веднага Кларк.

— Златното находище — подсети го Чавес.

— Той е бил снайперист през Великата отечествена война. Има две златни звезди за убитите от него германци. Убил е и стотици вълци. Малко са останали такива като него.

— Фронтови снайперист. Ловът сигурно е бил много вълнуващ.

— Да, така е, Доминго, така е. Имахме такъв човек в моята част някога, но на десетина пъти едва отърва кожата. Знаеш ли… — Пейджърът на Джон Кларк завибрира на колана му. Отвори го и провери номера. — Извинявайте — каза той и се огледа за подходящо място. Пред офицерския клуб имаше двор и Кларк се отправи нататък.

— Какво означава това? — попита Арни ван Дам. Работното съвещание започна с раздаването на копия от последното донесение на „Зорге/Пойна птичка“. Арни се оказа най-бързият четец, но не и най-добрият аналитик.

— Не означава нищо добро, приятелю — отговори Райън и премина на третата страница.

— Ед — обади се Уинстън, който беше още на втора страница, — какво можеш да ми кажеш за източника на тази информация? Това ми прилича на документ, измъкнат направо от центъра на ада.

— Един член на китайското Политбюро си води записки за разговорите си с останалите министри. Имаме достъп до тях. Не питай как.