Том Клэнси - Мечката и драконът

— Да не искаш да кажеш, че би приела повече една война? — запъна се Адлер.

— Успокой се, Скот. Тук има някои практически съображения. Всичко, което би било достатъчно привлекателно, за да го приемат китайските копелдаци, трябва да бъде одобрено от Конгреса, а това означава, че трябва да му посочим нашите основания. — Уинстън размаха секретния документ. — Обаче не можем да го направим, защото Ед направо ще припадне, а дори и да го сторим, някой от Капитолийския хълм ще се изпусне пред вестниците. Половината от тях ще го осъдят като недостойна постъпка и ще ни призоват да кажем на китайците да вървят на майната си. Това ще ни коства огромна загуба на престиж и няма да получим никакво признание. Не съм ли прав?

— Да — обади се Арни. — Другата половина ще го определят като чувство за държавническа отговорност, но на средния американец навън то никак няма да му хареса. Той ще очаква да се обадиш на президента Бърт по телефона и да кажеш: По-добре ще да е да не вършиш такива неща, приятел, защото иначе ще си понесеш последствията.

— А това, между другото, ще означава да убием „Пойна птичка“ — предупреди ги Мери Пат в случай, че се спрат на такъв вариант. — Това би означавало да се сложи край на един живот и да останем без нужната ни информация. Прочитайки доклада, останах с впечатлението, че Бърт просто ще отрече всичко и ще продължи това, което си е намислил. Те сериозно мислят, че са притиснати до стената, но не намират разумен изход от положението.

— Какво ги заплашва? — попита Търговецът.

— Вътрешен политически конфликт — обясни Райън. — Страхуват се, че ако нещо влоши политическата и икономическата обстановка в страната, цялата сграда от картон ще се срути, а това може да има сериозни последици за сегашното кралско семейство в КНР.

— Ще им отрежат главите. — Бен Гудли чувстваше, че и той трябва да каже нещо, а това беше лесно. — Всъщност сега там екзекуциите се правят чрез разстрел. — Това не му помогна да се почувства по-добре. Не беше запознат издълбоко с тези неща и го знаеше.

В този момент секретният телефон на президента иззвъня. Беше министърът на отбраната Тони Бретано.

— Да — каза Райън. — Включвам говорителя, Тони. Тук са Скот, Джордж, Арни, Ед, Мери Пат и Бен, които току-що прочетоха това, което и ти имаш.

— Предполагам, че информацията е достоверна, нали?

— И още как — каза Ед Фоли на новия член на посветените в операция „Зорге/Пойна птичка“.

— Това е тревожно.

— Всички сме съгласни по този въпрос, Тони. Къде се намираш сега?

— Върху една бронирана пехотна машина „Брадли“ на паркинга. Никога не съм виждал толкова танкове и оръдия в живота си. Тук човек придобива представа за силата ни.

— Да, обаче това, което току-що си прочел, показва, че тази сила има своите ограничения.

— Давам си сметка за това. Ако искате да знаете какво е мнението ми по въпроса… просто трябва да им покажем по някакъв начин, че за тях тази игра ще завърши зле.

— Как да го направим, Тони? — попита Адлер.

— Някои животни, например един вид рибки, когато са заплашени, поглъщат по един галон вода и стават много по-големи, твърде грамадни за ядене.

Райън се изненада, когато чу това. Нямаше представа, че Бретано разбира нещо от животни. Той беше физик и учен. Може би гледа често телевизионния канал „Дискъвъри“ като всички останали.

— Искаш да кажеш да ги изплашим, така ли?

— По-подходящата дума ще е да ги впечатлим.

— Джак, нали отиваме във Варшава, можем да кажем тази работа на Грушевой… Какво ще кажеш например да го поканим в НАТО? Поляците са вече там. Това би ангажирало цяла Европа в защита на Русия, в случай че бъде нападната. Нали за това са тези съюзи и договорите за взаимна отбрана. Все едно че казваш: хей, Чарли, ти ще си имаш работа не само с мен, но и с всички мои приятели. Този номер се прилага отдавна.

Райън се замисли и огледа останалите.

— Какво ще кажете?

— Това си е нещо — изрази мисълта си на глас Уинстън.

— Но как ще реагират останалите страни от НАТО? Ще приемат ли тази идея? Основната цел, с която НАТО беше създадена, бе да ги защитава от руснаците, напомни им Гудли.

— От Съветите — поправи го Адлер. — Не забравяй, че нещата вече не са същите.

— Същите хора и същият език, сър — продължаваше да държи на своето Гудли. Усещаше се компетентен по въпроса. — Това, което вие предлагате, е елегантно възможно разрешение на сегашния проблем, но за да стане, ще трябва да делим Зорге с други страни. — Чувайки за тази възможност, и двамата Фоли примигнаха. Малко бяха хората на тази планета, които бяха по-бъбриви от министър-председателите.