Том Клэнси - Мечката и драконът

— Иван Сергеевич — вместо поздрав каза Головко, ръкува се с двамата и ги въведе в къщата. Госпожа Головко, лекар по професия, не се виждаше никъде. Головко първо наля водка, след което ги покани да седнат.

— Казахте, че имате съобщение за мен — каза домакинът на английски и Джон разбра, че това ще бъде работният език на срещата.

— Ето го — отвърна Кларк и подаде страниците през масата.

— Спасибо — Сергей Николаич се отпусна назад в стола си и започна да чете.

От него би излязъл превъзходен играч на покер, помисли си Джон. Лицето му не се промени изобщо, докато прегледа първите две страници. После руснакът вдигна поглед.

— Кой реши, че трябва да видя това? — попита той.

— Президентът — отвърна Кларк.

— Вашият Райън е добър другар, Ваня, а и достоен мъж — Головко замълча. — Виждам, че сте повишили квалификацията на разузнавателните кадри в Ленгли.

— Предположението ви вероятно е правилно, но не знам нищо за източника на това тук, председателю Головко — отговори Кларк.

— Това е, както казвате вие, горещо.

— Съвсем точно — съгласи се Джон, докато наблюдаваше как председателят на СВР отгръща следващата страница.

— Кучи син! — отбеляза Головко, като за първи път от началото на разговора допусна проявата на някакво чувство.

— Да, и аз реагирах по подобен начин — включи се в разговора Чавес.

— Добре информирани са. Това не ме учудва. Сигурен съм, че имат доста широка разузнавателна мрежа в Русия — отбеляза Головко с глас, който издаваше надигащия се у него гняв. — Но това е… това, което обсъждат, си е чиста агресия.

Кларк кимна.

— Да, така се оказва.

— Сигурна ли е тази информация? — запита Головко.

— Аз съм само куриер, председателю — отвърна Кларк. — Не мога да гарантирам за съдържанието на документа.

— Райън е твърде добър другар, за да си играе на агент-провокатор. Това е лудост — по този начин Головко показа, че не разполага с добри разузнавателни ресурси в китайското Политбюро, което всъщност доста изненада Джон. Не се случваше често ЦРУ да открива пропуски на руснаците. Головко отново вдигна поглед към гостите си. — Преди време разполагахме с източник за подобен род информация, но вече нямаме.

— Никога не съм работил в тази част на света, председателю, освен преди доста време, когато бях във флота — каза Кларк, като премълча, че основното занимание на китайците, които познаваше тогава, бе да се напиват като свине и да се търкалят из арестите в Тайпе.

— Пътувал съм до Пекин няколко пъти с дипломатически мисии, но това бе отдавна. Не мога да кажа, че изобщо някога съм успял да разбера тези хора — Головко приключи с четенето на документа и го остави на масата. — Мога ли да задържа това?

— Да, сър — отвърна Кларк.

— Защо Райън ни дава това?

— Аз съм само момчето за доставки, Сергей Николаич, но според мен мотивът се съдържа в самото послание. Америка не желае да види Русия да страда.

— Много мило от ваша страна. И какви отстъпки ще искате в замяна?

— Никакви, доколкото съм осведомен.

— Знаете ли — отбеляза Чавес, — понякога човек просто иска да бъде добър съсед.

— На подобно държавно ниво? — скептично попита Головко.

— Защо не? Америка няма интерес да види Русия отслабена и ограбена. Колко големи са тези минерални залежи впрочем? — попита Джон.

— Огромни — отвърна Головко. — Не съм изненадан, че сте научили за тях. Усилията ни да ги засекретим не бяха кой знае колко сериозни. Нефтеното находище може да съперничи на саудитските запаси, а златната мина е наистина много богата. На практика тези ресурси могат да спасят икономиката ни, да ни превърнат в една наистина богата нация, която ще бъде достоен партньор на Америка.

— Значи знаете защо Джак изпраща това. И за двете страни ще бъде по-добре, ако Русия просперира.

— Наистина ли? — Головко бе умен мъж, но бе израсъл в свят, в който и Америка, и Русия често искаха да видят другата страна унищожена. Подобно мислене трудно изчезваше, дори в будни умове като неговия.

— Наистина — потвърди Джон. — Русия е велика нация, вие сте велик народ. Вие сте достоен партньор на Америка.

Кларк премълча, че така Америка ще си спести грижите около плащането на гаранции за измъкването на руснаците от тази каша. Сега те разполагаха със средства за собственото си забогатяване и Америка трябваше само да им помогне със съвети как да влязат в капиталистическия свят с двата крака и с отворени очи.

— И това го казва човекът, който уреди бягството на председателя на КГБ? — попита Головко.