Том Клэнси - Мечката и драконът

И двамата ценяха китайската народноосвободителна армия, но днес тя изпълняваше по-скоро функциите на вътрешна служба за сигурност като една голяма и добре въоръжена полицейска сила, а не като истински гарант на националната сигурност, срещу която не се виждаше реална заплаха отвън.

— На военните това няма да се хареса — предупреди Фан.

— Не ме интересува много какво ще им хареса и какво не, Фан — отвърна министърът на финансите. — Трябва да извадим една страна от деветнайсети век, да развиваме промишлеността си, да храним народа и да откриваме работни места. Идеологията от времето на нашата младост не успя да стори това, което ни учеше.

— Да не искаш да кажеш, че…?

Цян се размърда в стола си.

— Помниш ли какво казваше Дън? Не е важно дали котката е черна или бяла, щом като лови мишки. След това Мао го прати в изгнание, а сега ние трябва да храним 200 милиона гърла повече. Единствените допълнителни средства за това идват от черната котка, а не от бялата. Живеем в практичен свят, Фан. Аз също имам копие от малката червена книжка, но никога не съм се опитвал да го ям.

Този бивш инженер от железопътното строителство също бе повлиян от бюрокрацията в неговата работа като предшественика си, който умря сравнително рано на 78 години, преди да бъде изключен от Политбюро. Цян беше по-млад, на 66 години, и би трябвало да се научи да бъде по-предпазлив както в думите, така и в мислите си. Фан точно се канеше да му го каже, когато Цян продължи.

— Фан, хора като теб и мен трябва да могат да разговарят свободно помежду си. Ние не сме студенти, изпълнени с революционен плам. Имаме зад гърба си години и опит и трябва да можем да говорим по проблемите открито. Губим твърде много време в нашите съвещания, за да коленичим пред трупа на Мао. Този човек е мъртъв, Фан. Да, той беше голям лидер на нашия народ, но не беше Бог, Буда, Исус или някой друг. Той беше просто човек и имаше идеи, повечето от които бяха правилни, но някои се оказаха погрешни. Те не проработиха. Големият скок не постигна нищо, а Културната революция освен че стана причина за избиването на неудобни интелектуалци и смутители на реда, доведе до гладната смърт на милиони, а това не беше нужно, нали?

— Съгласен съм с теб, млади приятелю, но по-важно е как ще представиш идеите си — предупреди Фан кандидат-члена на Политбюро, който нямаше право на глас. „Ако ги представиш глупаво, ще се озовеш в някоя кооперативна фирма и ще броиш чувалите с ориз.“

Беше стар, за да ходи бос из оризищата като наказание за идеологическа измяна.

— Ще ме подкрепиш ли? — попита Цян.

— Ще се опитам — отвърна с половин уста Фан. В същия ден той трябваше да се застъпи и за проблема на Шен Хъпин, а това нямаше да бъде лесно.

Преброиха парите, които министерството на Цян трябваше да преведе. Китайците имаха договори, за които трябваше да се плаща. Доставката на танкера беше поръчана отдавна, защото това се правеше предварително, и сега той се приближаваше към иранското крайбрежие, за да товари. За по-малко от ден щеше да качи 456 000 тона суров петрол и да се отправи обратно през Персийския залив, след това щеше да се насочи на югоизток, за да заобиколи Индия, щеше да мине транзит през много натоварения Малакски пролив, покрай Сингапур, а след това щеше да вземе курс на север към огромната новопостроена рафинерия в Шанхай, където да разтовари за 30–40 часа. После пак щеше да се отправи по обратния път към Залива за нов товар и така до безкрай.

Само че този процес не беше съвсем безкраен. Щеше да приключи, когато парите свършеха, защото на моряците трябваше да се плаща, дълговете към танкера да се обслужват, а най-вече защото петролът се купуваше с пари. Танкерът не беше само един. Имаше няколко такива, наети от Китай. Сателитът, който наблюдаваше само тази част от световната търговия с петрол, ги виждаше отдалеч като леки коли по магистрала, които непрекъснато сновяха насам-натам между две точки. Като колите те не посещаваха само тези две места. Имаше и други пристанища, където товареха петрол, а в други — разтоварваха. За екипажите на танкерите местата за товарене и разтоварване нямаха голямо значение, защото повечето време прекарваха в морето, а то винаги си оставаше едно и също. Нямаше значение и за собствениците на танкерите, нито за посредниците за наемането им. За тях важното беше да си получат парите за свършената работа.

За наемането на този танкер парите бяха преведени по банков път от една сметка в друга, а екипажът само наблюдаваше товарния процес на таблото с уредите. Самият петрол в тръбите не се виждаше. Част от екипажа беше на брега, за да види оттам танкера си, да си купи някои книги и списания за четене от корабния агент, както и видеокасети с филми, храна, пиене и разни други неща, нужни за дългото пътуване. Някои моряци търсеха и женски ласки, но в Иран тези неща не ставаха много лесно. Никой от екипажа не знаеше, нито пък се замисляше много кой плаща за всичко това. Неговата работа беше да обслужва ефикасно и безопасно кораба. Много от командващите офицери бяха тук с жените си, за които пътуването беше една дълга, но отегчителна разходка. Всеки модерен танкер имаше плувен басейн и плаж на палубата плюс сателитна телевизия за новини и забавления. Никой от тях всъщност не се интересуваше много в каква посока се отправяше корабът, защото за жените пазаруването си е навсякъде едно и също и всяко ново пристанище си имаше своите привлекателни страни.