Том Клэнси - Мечката и драконът

— Това е точно така — съгласи се Адлер. — Там армията има голямо политическо влияние. Тя се контролира от партията, но влиянието на армията е много силно. В Китай има значително политическо и икономическо недоволство и армията им е нужна, за да държи нещата под контрол. Точно по тази причина военните получават една значителна част от националния бюджет.

— В Съветския съюз не постъпваха като тях — възрази президентът.

— Не забравяй, че това е друга страна, с друг манталитет.

— Клингони — изсумтя Райън и кимна. — Добре, продължавай.

Уинстън пак започна пръв.

— Не можем да предскажем какво въздействие ще има това върху обществото им, без да знаем как ще реагират на недостига на средства.

— А ако се разпищят, когато започне да ги боли? — попита Райън.

— Тогава ще трябва да направят нещо, което да покаже, че сменят политиката си. Например да възстановят поръчките за „Боинг“ и „Кетърпилър“, като при това го направят публично.

— Няма да го направят, не могат — усъмни се Адлер. — За тях според азиатските им разбирания това ще е прекомерна загуба на престиж. Няма да го направят. Могат да ни предложат някои отстъпки, но ще искат да не става открито.

— Обаче подобен вариант не е приемлив за нас. Ако се опитам да изляза с такова нещо пред Конгреса, те първо ще ми се изсмеят, а след това ще ме разпнат на кръст — каза Райън и отпи една глътка от питието си.

— Но те не могат да разберат, че ти не си в състояние да казваш на Конгреса какво да прави. За тях ти си един силен ръководител и трябва сам да вземаш решенията — каза Орелът на президента.

— Нямат ли представа как работи нашето правителство? — попита Райън.

— Джак, сигурен съм, че имат най-различни експерти, които са запознати с нашия конституционен процес по-добре от мен, но членовете на Политбюро не са длъжни да се съобразяват с мнението им. Те идват от съвсем различна политическа среда и разбират само нея. За нас „народът“ това е общественото мнение, разните допитвания до него и най-вече изборите. За тях това са работниците и селяните, от които се очаква да правят каквото им се нареди.

— И ние правим бизнес с тези хора? — отправи въпроса си Уинстън към тавана.

— Това се казва политика, съобразена с реалността — обясни Райън.

— Не можем да се държим така, като че ли те не съществуват. Та те са над един милиард, а между другото имат и ядрени оръжия, дори балистични ракети. — Това внасяше твърде неприятен елемент в общото уравнение.

— Според ЦРУ те са общо дванадесет на брой. Можем да превърнем страната им в паркинг, ако се наложи, само че сега за това ще са необходими двадесет и четири часа вместо четиридесет минути — каза Райън на гостите си. Усети да го полазват студени тръпки, макар че подобна възможност беше твърде теоретична. — А и те го знаят. Кой би искал да бъде крал на някой паркинг? Предполагам, че умът им стига да разберат поне това, нали, Скот?

— Мисля, че да. Дрънкаха оръжие срещу Тайван, но напоследък престанаха да правят дори това. Особено откакто Седми флот е непрекъснато в района, въпреки че това ни коства доста гориво за корабите.

— Както и да е, този недостиг на средства ще се отрази ли много зле на икономиката им? — попита Джак.

— Не мисля, освен ако не са прекалено тъпи.

— Скот, те тъпи ли са? — попита Райън държавния секретар.

— Не чак толкова, поне аз не мисля така — отвърна той.

— Тогава да се кача горе и да си налея още едно питие — каза Райън и стана. Другите също станаха.

— Това е лудост! — каза Цян Кун на Фан, когато двамата разговаряха по същия въпрос.

— Съгласен съм с теб, Пян, но трябва да убедим и останалите.

— Фан, това може да ни разори. С какво ще купуваме пшеница и петрол?

— Какви са резервите ни? — Министърът на финансите се облегна назад, за да помисли. Затвори очи и се опита да си спомни цифрите, които му се съобщаваха всеки първи понеделник от месеца. След това ги отвори. — Реколтата миналата година беше по-добра от средната. Имаме храна за една година, ако предположим, че тазгодишната реколта бъде на средното равнище и дори малко по-лоша. Неотложният ни проблем е петролът. Напоследък сме изразходвали много заради постоянните военни маневри на армията на север и по крайбрежието. Имаме резерви от петрол за четири месеца, а пари — да купим за още два. След това ще трябва да намалим употребата. Сега задоволяваме сами нуждите си от въглища. Така че ще имаме необходимата ни електрическа енергия. Ще има осветление. Влаковете ще вървят, но за армията трябва да бъдат въведени ограничения. — Той не добави, че това няма да е толкова лошо.