Том Клэнси - Мечката и драконът

Райън се заклати леко в стола.

— Кристин, всички видяхме събитията в Пекин, които привлякоха вниманието на целия свят — убийството на кардинала и на проповедника, последвани от грубото, меко казано, отношение към вдовицата на проповедника и някои хора от неговото паство. — Той отново се спря на акцентите, които беше направил на предишната пресконференция, и особено наблегна на безразличието, проявено от китайското правителството към случилото се. — Може само да се заключи, че китайското правителство не се интересува. Ние обаче не сме безразлични. Не са безразлични и американският народ, и това правителство също. Не може да се отнема човешки живот с такова пренебрежение, все едно да смачкаш някакво насекомо. Отговорът, който получихме, не ни задоволява и затова извиках нашия посланик за консултации.

— А търговските преговори, господин президент? — обади се представителят на „Чикаго трибюн“.

— Трудно е за страна като САЩ да прави бизнес с държава, която не признава човешките права. Сами видяхте какво мислят нашите граждани по въпроса. Според мен те са възмутени от тези убийства, както и аз, а предполагам и вие сте на това мнение.

— Значи няма да препоръчате на Конгреса да нормализира търговските ни отношения с Китай?

Райън поклати глава.

— Не, няма да препоръчам, а и ако го сторя, Конгресът с право ще го отхвърли.

— И в какъв момент бихте променил позицията си по този въпрос?

— Тогава, когато Китай влезе в обществото на цивилизованите страни и признае правата на своите граждани, както е във всички други велики държави.

— Значи за вас днес Китай не е цивилизована страна?

Райън се почувства така, сякаш го бяха ударили през лицето със студена, мокра риба, но се усмихна и продължи:

— Убийството на дипломати не е цивилизован акт.

— А какво ще си помислят китайците за това? — попита репортерът от „Фокс“.

— Не мога да чета мислите им. Призовавам ги да се променят или поне да се съобразяват с чувствата и убежденията на останалия свят и да преосмислят в такава светлина своите достойни за съжаление действия.

— А какво ще стане с търговските въпроси? — попита репортерът от Ей Би Си.

— Ако Китай иска да нормализира търговските си отношения със САЩ, трябва да отвори пазарите си за нас. Както знаете, ние сме приели закон за търговската реформа. Той ни позволява да възприемаме такава търговска политика, каквато другите страни водят спрямо нас, така че каквато и тактика да приложат спрямо нас, ние ще им отвърнем със същата по отношение на търговията ни с тях. Утре ще наредя на Държавния департамент и на Министерството на търговията да сформират работна група за прилагане на закона за търговската реформа спрямо КНР — съобщи президентът новината на деня, която беше истинска бомба.

— Господи, Джак! — каза министърът на финансите в кабинета си на отсрещната страна на улицата. Той гледаше по телевизията пресконференцията в Овалния кабинет. Вдигна телефона и натисна един бутон. — Искам да проверите всички сегашни сметки на КНР — нареди той на един от подчинените си в Ню Йорк.

В този момент другият телефон му иззвъня.

— Държавният секретар на трета линия — уведоми го секретарката му по вътрешната уредба.

Министърът на финансите изръмжа и вдигна слушалката.

— Да, и аз го гледах, Скот.

— Е, как мина, Юрий Андреевич? — попита Кларк.

През цялата седмица преди състезанието генерал Кирилин всеки ден отделяше по няколко часа за стрелба с пистолет на стрелбището. Сега той се втурна в бара на офицерския клуб с такъв вид, сякаш току-що някой го беше ритнал в слабините.

— Този да не е някой убиец от мафията?

Като чу това, Чавес се разсмя.

— Генерале, той дойде при нас, защото италианската полиция искаше да е далеч от нея. Попречил на нейни убийци и местните главатари искат да си отмъстят на него и на семейството му. Колко спечели от вас?

— Петдесет евро — процеди през зъби Кирилин.

— А бяхте много самоуверен — каза Кларк. — Убедихте ли се сега?

— И с него се е справил — каза през смях Динг.

Петдесет евро бяха доста пари дори за заплатата на руски генерал с три звезди.

— Победи ме с три точки от 500 възможни. Аз успях да стигна до 493.

— Значи Еторе е успял да постигне само 496? — попита Кларк. — Господи, това момче тръгва на зле. — Той сложи една чаша пред руския генерал.

— Сигурно се е пропил тук — подхвърли Чавес.

— Може и така да е — съгласи се Кларк.

Но на руснака никак не му беше до шеги.