Том Клэнси - Мечката и драконът

— Този Фалконе направо не е човек — каза Кирилин, обръщайки на един дъх първата водка.

— Той може да изкара акъла и на Бил Хичкок и това си е факт — каза Кларк. — А знаете ли кое е най-лошото?

— Кое, Иван Сергеевич?

— Това, че изобщо не парадира с постиженията си, сякаш е нормално да стреляш така.

— Генерале — обади се Доминго, след като изпи втората си водка за вечерта. Проблемът да си в Русия беше, че свикваш с местните навици и един от тях беше пиенето. — Всички от моя екип са майстори в стрелбата. Като казвам майстори, имам предвид, че биха могли да участват в олимпийския ни отбор. Но Голямата птица ни победи всичките, а на нас това не ни се нрави, колкото и на вас. Обаче ще ви кажа едно нещо: много съм доволен, че е в групата ми.

Точно в този момент Фалконе влезе.

— Хей, Еторе, ела насам.

Беше си останал същата върлина. Наведе се над по-дребния Чавес и пак приличаше на фигура от картините на Ел Греко.

— Генерале — обърна се той към Кирилин, — вие стреляте изключително добре.

— Но не толкова добре, колкото теб, Фалконе — отвърна генералът.

Италианското ченге сви рамене.

— Днес просто имах щастлив ден.

— Да, бе — каза Кларк и подаде на Фалконе една чаша.

— Водката започна да ми харесва — каза Голямата птица и обърна чашата. — Но се отразява на стрелбата ми.

— Да, Еторе — засмя се Чавес. — Генералът ни каза, че си имал четири пропуска в състезанието.

— Да не искаш да кажеш, че е имал и по-добри постижения? — попита Кирилин.

— Има — отвърна Кларк. — Преди три седмици видях, че направи 500 точки от 500 възможни.

— Е, тогава имах добър ден — съгласи се Фалконе. — Бях се наспал добре през нощта и не ме болеше глава.

Кларк избухна в смях и се огледа. Точно в този момент влезе един офицер и също се огледа. Забеляза генерал Кирилин и се приближи.

— По дяволите! Кой ли е този хубавец? — попита на глас Динг, когато той се приближи.

— Другарю генерал — поздрави мъжът.

— Анатолий Иванич — отвърна Кирилин. — Как са работите в Центъра?

След това той се обърна към останалите.

— Вие сте Джон Кларк, нали?

— Да, аз съм — потвърди американецът. — А вие кой сте?

— Това е майор Анатолий Шелепин — отговори вместо него генерал Кирилин. — Той е шеф на личната охрана на Сергей Головко.

— Знаем се с шефа ви — каза Динг и му подаде ръка. — Как сте? Аз съм Доминго Чавес.

Пристигналият се ръкува и с двамата.

— Можем ли да поговорим на някое по-спокойно място? — попита Шелепин.

Четиримата мъже се преместиха в един ъгъл на клуба. Фалконе остана на бара.

— Сергей Николаич ли те изпрати? — попита руският генерал.

— Не сте ли чул? — отвърна майор Шелепин. Начинът, по който го каза, прикова вниманието на всички. Говореше на руски, който Кларк и Чавес разбираха добре. — Искам хората ми да тренират с вас.

— Какво да съм чул? — попита Кирилин.

— Открихме кой се е опитал да убие председателя — съобщи Шелепин.

— Значи той е бил обектът? Мислех, че целта им е бил сводникът — каза Кирилин.

— Ще ни кажете ли за какво си говорите? — попита Кларк.

— Преди няколко седмици беше извършено убийство на площад „Дзержински“ — отвърна Шелепин, обяснявайки какво са мислели тогава. — Но сега изглежда, че просто са сбъркали обекта.

— Някой се опитал да ликвидира Головко? — попита Доминго. — Мамка му!

— И кой е бил той?

— Човекът, който е уредил нещата, е бивш офицер от КГБ на име Суворов. Смятаме, че е той. Използвал е двама бивши войници от Спецназ. И двамата са убити, вероятно за да се прикрие участието им, или най-малко да им се попречи да говорят. — Шелепин не добави нещо повече. — Както и да е. Чухме добри неща за вашите хора от „Рейнбоу“ и искаме да ни помогнете в обучението на нашия охранителен екип.

— Аз нямам нищо против, стига Вашингтон да се съгласи.

— Кларк се вгледа внимателно в очите на бодигарда. Беше прекалено сериозен и в момента настроението му не беше най-добро.

— Утре ще отправим официална молба.

— Момчетата от „Рейнбоу“ са чудесни — увери го Кирилин. — Много добре работим с тях. Когато бях полковник, Анатолий работеше при мен. — Тонът, с който го каза, беше показателен какво мисли за по-младия човек.

„В тази работа не ни казват всичко“, помисли си Кларк. Един руски висш офицер няма да помоли бивш агент от ЦРУ за помощ, свързана с личната му сигурност, просто ей така. Той срещна погледа на Динг и разбра, че мисли същото. Изведнъж и двамата си припомниха шпионските си навици.