Том Клэнси - Мечката и драконът

„Господи! Нещата започват да стават прекалено сериозни“ — помисли си той. Но какво можеше да направи? Беше я прелъстил, направи я шпионин, а тя се беше увлякла по него вероятно защото беше по-млад от онзи дърт мръсник, за когото работеше, и на нея й беше много по-приятно. Е, той се справяше доста добре със секса и това повдигаше мъжкото му самочувствие и въпреки че беше чужденец в друга страна, все пак трябваше по някакъв начин да задоволява и тези си потребности. А с нея това беше по-безопасно за задачата му, отколкото да се захване с някоя проститутка от бар. Същевременно той не искаше и да си помисли за някакво по-сериозно обвързване в реалния си живот…

… Но къде беше чертата между едното и другото? Като се изключи, разбира се, фактът, че докато тя беше увлечена по него, нейният компютър щеше да продължава да изпраща за другия свят записките, които тя правеше…

Пак се налагаше да го правят след края на редовното работно време. Благодарение на единайсетчасовата разлика във времето материалите бяха готови на бюрата на американските държавници скоро след закуска. За Мери Патриша Фоли утрините не бяха толкова напрегнати както преди. Най-малката й дъщеря още не беше постъпила в колеж, но предпочиташе сама да си приготвя овесената каша и вече ходеше сама на училище, което даваше възможност на майка й да поспи сутрин още двадесет и пет минути. Двадесетте години, прекарани като оперативен разузнавач и майка, бяха напълно достатъчни да я побъркат, но на нея този живот всъщност й харесваше. Това се отнасяше особено за годините, прекарани в Москва, където си вършеше работата право в утробата на звяра и по едно време успя да причини на копелето сериозна язва, спомни си тя с усмивка.

Съпругът й можеше да каже същото за себе си. Те бяха първата съпружеска двойка, издигнала се толкова високо в Ленгли. Ходеха заедно сутрин на работа със собствената си кола, а не със „служебната“, която им се полагаше. С водеща кола отпред и следваща ги отзад, при това и двете пълни с въоръжени хора, за всеки терорист, който имаше малко ум в главата си, те щяха да бъдат предпочитана цел от купчина рубини. Така можеха да разговарят по пътя, а колата им всяка седмица биваше проверявана за монтирани подслушвателни устройства.

Обикновено паркираха на запазеното за тях място в подземния етаж на старата сграда на Управлението. След това отиваха до асансьора, който по някакъв необясним начин винаги ги очакваше, за да се качат до седмия етаж.

И бюрото на госпожа Фоли беше винаги подредено. Нощният екип беше наредил върху него всички важни документи. Обаче днес, както и през миналата седмица, вместо да прегледа очакващите я папки, пълни със свръхсекретни кодирани материали, тя първо включи компютъра на бюрото си и провери специалната си електронна поща. И тази сутрин не остана разочарована. Копира по електронен път материала в харддиска, изкара едно копие на принтера, а когато той спря, изтри имейла от системата си, унищожавайки всякакви следи за неговото съществуване. После прочете отново принтираните листове и вдигна телефона, за да се обади в кабинета на съпруга си.

— Да, бейби?

— Искаш ли малко яйчена супа? — попита тя директора на Централното разузнавателно управление. Това беше едно особено отвратително китайско ястие, с което обичаше да дразни мъжа си.

— Добре, скъпа, идвай.

Директорът беше наясно, че ще е нещо важно, след като беше накарала стомахът му да се разбунтува толкова рано сутринта.

— Пак ли от Зорге? — попита президентът седемдесет и пет минути по-късно.

— Да, сър — отвърна Бен Гудли, подавайки му листа. Материалът не беше дълъг, но интересен.

Райън набързо го прегледа.

— А анализът?

— Госпожа Фоли иска да го обсъди с вас този следобед. Имате свободен промеждутък в два и петнадесет.

— Добре. Кой друг ще присъства?

— Вицепрезидентът, защото той също е тук. — Гудли знаеше, че Райън държеше Роби Джексън да присъства при обсъждането на интересен стратегически материал. — Днес е сравнително свободен.

— Добре. Уреди срещата — нареди президентът.

Шест пресечки по-нататък Дан Мъри току-що беше влязъл в просторния си кабинет (значително по-голям от този на президента), който също се охраняваше, защото като първи контраразузнавач и антитерорист на страната разполагаше с много информация, от която другите се интересуваха. Тази сутрин пристигна още.

— Добро утро, господин директор — поздрави го една жена от персонала. Тя не беше само секретарка, а и положил клетва агент с револвер в кобура, който носеше под мишницата.