Том Клэнси - Мечката и драконът

— Ако не се съгласят, за тях ще стане по-трудно — каза президентът с твърда нотка в гласа. — Ако си мислят, че могат да ни шантажират, Скот, време е да разберат кой е по-силният.

— Те ще се съпротивляват. Помни, че само преди четири седмици направиха поръчка за четиринадесет „Боинг“-777. Ще отменят първо нея, ако с нещо ги ядосаме. Това са много пари и много работни места за компанията „Боинг“ в Сиатъл — предупреди държавният секретар.

— Никога не съм одобрявал шантажирането, Скот. Освен това в случая имаме класически пример на измама. Ако по някакви съображения ние не го направим сега, ще загубим десет пъти повече пари и десет пъти повече работни места, и то не само в един бранш. А това означава, че онези от телевизията няма да кажат нещо добро за нас. Е, аз не съм тук, за да угаждам на проклетите медии. На този пост съм, за да служа на народа по най-добрия начин, Скот. И Бог да ми е свидетел, че ще го направя — обеща президентът на Съединените щати на своя гост.

— Не се съмнявам, Джак — отвърна Адлер. — Само помни, че няма да стане точно така, както ние го искаме.

— Не се и съмнявам. Но ако те започнат да ни погаждат разни номера, това ще им струва по 70 милиарда на година. Ние можем да минем без техните стоки. А могат ли те да минат без нашите пари? — попита Райън.

Държавният секретар не се почувства много удобно от този въпрос.

— Предполагам, че ще трябва да изчакаме и да видим — каза той.

— Какво научи снощи? — попита Рейли.

Щеше да пристигне със закъснение в посолството, но имаше чувството, че случаят с гранатомета, както го наричаше, започва по малко да се разплита. Директорът Мъри се интересуваше лично от него, защото и президентът проявяваше интерес, а това беше по-важно от ежедневните глупости на бюрото на Рейли.

— Нашият китайски приятел, този от мъжката тоалетна, е трети секретар в тяхното посолство. Приятелите ни от СВР подозират, че е от тяхното Министерство на държавната сигурност. На него в нашето Министерство на външните работи не гледат като на особено блестящ дипломат.

— По този начин прикриват един шпионин — съгласи се Рейли. — Представят го за тъпанар, който ходи само по приеми.

— Добре. Значи той е в играта.

— Съгласен съм, Мишка — каза Провалов. — Хубаво щеше да е да знаехме кой на кого какво предаде.

— Олег Григориевич — Рейли обичаше тази руска полуофициална форма на обръщение, — дори и да бях съвсем близо до тях и да ги наблюдавах, нямаше да мога да кажа какво е.

Това беше проблем, когато човек си имаше работа с истински професионалисти. Те са толкова ловки в тази работа, колкото някой професионален картоиграч в Лас Вегас. Човек би трябвало да има добър обектив и бавно експониращ апарат, за да бъде сигурен. Но тези неща са твърде обемисти за оперативна работа. Обаче те бяха доволни. Поне се увериха, че двамата мъже са активни шпиони. А това, както и да го погледнеш, беше напредък за разследването.

— Идентифицирахте ли момичето?

— Елена Ивановна Димитрова. — Провалов му подаде една папка. — Просто една проститутка, разбира се, много скъпа.

Рейли я отвори и разгледа съдържанието. Известна проститутка, специализирала се по чужденци. На снимката изглеждаше необикновено привлекателна.

— Рано си дошъл на работа тази сутрин — каза Рейли. — Вече си успял да свършиш толкова неща.

— Преди шест — потвърди Олег. И на него започваше да му става по-интересно.

— Клементий Иванич я държа при себе си цялата нощ. Тя напуснала апартамента му и взела такси за вкъщи в седем и четиридесет тази сутрин. Изглеждала щастлива и доволна според моите хора.

Това накара Рейли да се усмихне. Значи тя не беше напуснала клиента си, преди Олег да дойде в службата. Този факт сигурно е засегнал самочувствието му — помисли си Рейли и вътрешно се усмихна. И той би трябвало да се чувства засегнат.

— Е, това говори добре за нашия обект. Предполагам обаче, че след няколко месеца няма да има много такива възможности — каза агентът от ФБР, надявайки се с това да подобри малко настроението на руския си колега.

— Да се надяваме — отвърна Провалов. — Оставил съм четирима души да наблюдават апартамента му. Ако излезе и се разбере, че ще отсъства известно време, ще се опитам да вкарам вътре екип, за да постави електронна апаратура за наблюдение.

— Нали знаят, че трябва да бъдат внимателни? — припомни му Рейли. — Ако този помияр Суворов се окажеше така подготвен, както се предполага, той сигурно ще е оставил в апартамента си белези, които биха направили рисковано влизането вътре.